В разгара на деня, изкачването изстискваше енергията на Мегън. Пот се лееше от нея още преди дори да стигнат до първата група от малки пещери. Младата жена се чудеше как едрите, мускулести Койоти са успели да оцелеят повече от няколко часа вътре в тях, докато се прилепяше към каменния под и се плъзгаше вътре.
— Пещерата е много по-голяма вътре — извика тя, като светна фенерчето, което носеше, преди да се премести по-навътре. Рискът от гърмящи змии в този район беше голям, да не говорим за дузината други отровни обитатели на пустинята. Пещерите бяха хладни в горещината на деня, и по-топли през студената нощ — перфектното скривалище за дивия свят.
Нямаше нищо за откриване, освен една носеща се бавно, едва доловима пагубна миризма. Сетивата й не засичаха опасност, нито наличие на живот. Само студената, зла умисъл, която бе изпълвала Койотите.
— Тези момчета вонят — промърмори тя, докато се намърдваше по-навътре в пещерата и направи място за по-едрото тяло на Брейдън.
— Да, така е.
За съжаление, подлудяващият мирис на остатъците от телесната миризма на Койотските породи незабавно бе пресечен от уханието на мъжка топлина, която изкуши сетивата на Мегън и накара ерогенните й зони да се събудят и да изкрещят. Тя стисна бедра, усещайки течното доказателство за влечението й към Брейдън, овлажняващо външните гънки на женствеността й.
И той не изглеждаше безразличен. Младата жена се изчерви, когато погледът му я докосна — натежалите клепачи и чувственото осъзнаване, четящо се по изражението му не бяха особено успокоителни.
Вместо да впие очи в силното тяло, движещо се към нея, Мегън насочи фенерчето към стените на пещерата. Тя се разширяваше доста навътре в планината — около три метра широка и може би четири дълга, с няколко големи пукнатини, врязани в стената и водещи по-навътре в скалата.
— Нямах представа, че скалните дупки са толкова големи — промърмори жената, насочвайки лъча светлина към най-широката цепнатина. Изглеждаше като врата, изрязана в камъка.
— Тази цепнатина води към друга вътрешна пещера в основата на скалата. Проследих ги дотам, преди да намеря тунела, който води до тази, в която те бяха хванали в капан. Не вярвам да са проучени по-нататък, обаче. Тунелите са като лабиринт, когато навлезеш по-дълбоко в планината.
Мегън погледна към него, докато той говореше. Видя увереност в начина, по който започна да се движи из пещерата.
— И така, какво търсим? — Тя стъпи на крака, таванът бе едва толкова висок, колкото да й позволи да се изправи.
Раменете на Брейдън бяха изгърбени, а главата приведена, когато погледна назад към нея.
— Джонас и неговите хора не са имали време да огледат изцяло двете пещери горе — каза той. — Просто искам да съм сигурен, че нищо не е пропуснато.
— Как успя да не се изгубиш в тунелите? — Мисълта за вътрешния лабиринт в планината беше ужасяваща и тя не искаше да се опитва да проучва някой от тях.
— Добро чувство за ориентация — в гласа му се прокрадна веселие. — Не се притеснявай, тунелите не би трябвало да представляват проблем. Койотите не биха оставили удобната си позиция, за да ги изследват. Те чакаха теб и знаеха, че вероятно няма да ги използваш.
Мегън пое дълбоко дъх, преди да премине към срещуположната стена, осветявайки я внимателно. Не искаше да мисли за Койотите, които са я чакали и наблюдавали.
— Не са били тук за дълго. — Тя прокара пръсти по камъка, чудейки се на силите, които ги бяха създали. — Бурите, които наводниха това дере, бяха ужасяващи. Преди не беше нищо повече от малка пропаст. Сега е почти като скрита каменна приказна страна. Ще трябва да уведомя сдружението на пещерняците за тези тунели, за да могат да ги изследват и картографират.
Беше наложително да се сложи подходящо GPS-проследяване в тунелите и пещерите, в случай че някой непредпазлив човек се изгуби в тях.
— И още една от тайните на природата се разплита — измърмори Брейдън.
— Но ще са спасени животи. — Мегън сви рамене при лекия укор. — Особено на децата, които се губят толкова лесно.
Колко пъти бе правила точно това като дете? Прекалено много, за да ги преброи. Баща й дори сега разказваше истории, от които да ти се изправят косите — за опитите си да я открие, когато тя изчезнеше в някоя пещера или непозната част на пустинята.