Мегън трябваше да бъде благодарна.
Вместо това й се прииска да изскимти от разочарование.
— Обзалагам се, че е така. — Тя извъртя очи, борейки се да възвърне отново равновесието си. — Приключихме ли тук, или има нещо друго, което искаш да провериш?
Мегън се наведе да вземе фенерчето, което се бе търкулнало до стената, след това го изгаси и го закачи на удобния си колан. Точно до страшния автоматичен пистолет, който бе извадила от гардероба и прибрала в кобура тази сутрин. Проклета да бъде, ако някога носи отново Уондър.
— О, има много неща, които бих искал да проверя. — Погледът под натежалите му клепачи накара стомаха й да се свие, а вагината й да запулсира.
— Обзалагам се, че има. — Тя прикри изблика на смях, който се надигна в гърдите й. — Но ако сме приключили с тези проклети пещери, наистина бих искала да се връщаме в града. Аз все още имам някакъв живот тук. Живот, който ми носи някакво удовлетворение, да знаеш. А и съм доста гладна.
За храна, обузда тя болезнения си клитор. Просто за храна. Никакъв секс. Сексът с Порода не беше добра идея. Той включваше всички видове усложнения. Властност, арогантност и други прилагателни, които Мегън наистина не можеше да изрови от паметта си точно сега. Беше сигурна обаче, че не са хубави.
— Хмм — промърмори Брейдън. Недоволният звук не беше никак успокоителен. — Преди да тръгнем, ще проверим другата пещера, просто за да бъдем сигурни. Щом са оставили разпечатката тук, може да са оставили и нещо друго из дерето.
— Добре. — Още едно изкачване. Точно това, от което се нуждаеше тя. Този път Брейдън тръгна първи. Нямаше да се движи по посоката на вятъра към него с този чувствителен нос, който той притежаваше. Беше толкова влажна, че бе сигурна, че не мирише на друго, освен на страст. Безумна, гореща страст.
Беше толкова прецакана, че ако не внимаваше, щеше да бъде изчукана по един прекалено добър начин.
Тя го очароваше.
Брейдън призна, че може да се вкара в много голяма беда, където са намесени Мегън Фийлдс и нейните многобройни тайни. Не само възбудата бе това, което го безпокоеше. И преди е бил възбуден, но никога толкова гладен, толкова изцяло отдаден на една жена, без наркотиците, давани по време на тестовете, които учените бяха провеждали в лабораториите.
Мегън го правеше повече от просто гладен. Караше го да копнее, а това можеше да се окаже много опасно нещо. Също така го правеше любопитен. Любопитството уби котката, помисли си Породата подигравателно, докато търсеше следващата пещера, опитвайки се да не обръща внимание на сладката топлина, която струеше от Мегън.
Жадуваше толкова отчаяно за вкуса й, че чувстваше малките, почти незабележими жлези под езика му подути. Учените ги бяха класифицирали като уголемени вкусови рецептори — още една от аномалиите на техните човешки и животински гени. А такива имаше доста.
Но жлезите никога не се бяха възпалявали или подували. И със сигурност не бяха изливали този лек вкус на подправки в устата му. Но ето, че сега го правеха. Самата мисъл да вкуси Мегън, да плъзне езика си в устата й и да почувства меките й устни около него, ги караше да пулсират по-силно.
Да не споменава какво причиняваше тази мисъл на пениса му. Главичката туптеше като зъбобол, който отказва да се успокои. Можеше да мастурбира, но бе научил предишната вечер, че това му носи по-малко удовлетворение от всякога. Просто не беше от типа мъже, които се самозадоволяват, предположи Брейдън. Обичаше секса. Обичаше жените. Вкусът, звуците, мекотата — всички уникални качества, които правят жените онова, което са. Усещането за ноктите им, забиващи се в раменете му по време на кулминация, или сладката експлозия на земна страст по езика му, когато ближеше сметаната между бедрата им. Жените бяха най-нежното нещо в този безумен свят. Но Мегън го караше да полудява, да се побърква — толкова бе отчаян за вкуса й, че бе на ръба да я вземе на пода на пещерата и да я покрие като животното, което бе.
— Тук няма нищо, Брейдън. — Това не бе първият път, когато изричаше този коментар. — Няма пукнатини, няма тунели, няма малки, скрити издатини.
Да, беше го разбрал преди пет минути. Но тя беше тук, уханието й се бе задържало между каменните стени, галеше сетивата му и го изпълваше със странно желание. Трябваше му време, за да го разбере. Да намери начин да го контролира.
Ако напуснеха пещерата, ветровете щяха да разсеят голяма част от уханието й и земята щеше да го разпръсне. Нямаше да има време да му се наслади. В неговата памет нямаше жена, която някога да бе била толкова естествено разгорещена от докосването му. Беше почти покоряващо. Мамка му, и възбуждащо също. Брейдън не можеше да получи достатъчно от уханието й и ако тя не внимаваше, скоро щеше да я вкуси.