Выбрать главу

— Продължавай да търсиш. — Той се наведе през стената, която оглеждаше, проучвайки цепнатината, която минаваше диагонално през камъка.

Беше тясна, колкото да вкара пръстите си, но достатъчна, за да се престори, че се интересува от нея.

— Продължавай да търсиш! — Възкликна Мегън, преди да въздъхне с преувеличено търпение. — Прекалено си властен.

— А ти си прекалено заядлива, но не си забелязала да го изтъквам.

Тя го накара да се усмихне. Беше минало дяволски много време, откакто някой наистина го бе карал да се усмихва.

Харесваше му да спори с нея, да слуша как му се сопва и предизвиква. Тя беше едно предизвикателство, както физическо, така и психическо, и го държеше на нокти. И ако Брейдън не грешеше, подчертана усмивка извиваше устните й по-рано и отекваше в гласа й.

— Не виждам ли? — Сега се усмихваше със сигурност. Може да беше с гръб към него, но той можеше да чуе усмивката в гласа й.

Брейдън размърда дискретно твърдия пенис под дънките си, надявайки се на малко облекчение. Проклетото нещо като че ли само се поду още повече, когато мъжът затвори очи и пое уханието й дълбоко в съзнанието си.

— Който и да е чакал в тази пещера, не е бил тук задълго — каза най-сетне Мегън. — Не смърди както в другата.

Той самият бе забелязал това.

— Подозирам, че двамата са прекарали известно време в другата — Породата сви рамене. — Койотите работят по-добре в екип. Те се предизвикват един друг в злобата си. Това ги прави по-безмилостни.

Брейдън я наблюдаваше как приключи с проверяването на един сенчест ъгъл и се обърна към него. Лицето й беше зачервено, а зърната й се притиснаха към тениската й, когато изгаси фенерчето и го закачи на колана си.

— Предполагам приключихме тук?

— Засега. — Той се огледа за последен път. — Надявам се тази вечер Джонас да има някаква информация за нас, както и снимки на Породите, които са били убити. Искам да ги огледаш внимателно, да видим дали можеш да ги разпознаеш.

Дори техните дресьори не биха ги разпознали онзи ден.

— Звучи добре — кимна жената. — Щом като ще оставаш с мен у дома, ще трябва да направя малко покупки. Обзалагам се, че ядеш много, нали?

Погледът й се плъзна по него. Брейдън разбра кога е зърнала ерекцията му и едва не се изсмя, когато очите й се разшириха от изненада.

— Имам много силни апетити. — Почти се задави от смях, когато лицето й пламна.

Мегън се покашля, тихият нервен звук беше отчасти възбуден, отчасти развеселен.

— Обзалагам се, че е така — промърмори тя, насочвайки се към изхода на пещерата. — Не би ме изненадало ни най-малко.

По дяволите, беше сладка. Адски трудна, с по-подигравателно саркастична уста от тази на всеки, когото бе срещал, и с повече тайни, отколкото една жена би трябвало да има. Но го караше да се смее и го държеше изправен на нокти. Едно голямо постижение.

— Може би ще искаш да се огледаш и за малко протеини за себе си. — Брейдън контролираше гласа си, без следа от веселие или скрити значения. — Ще ти е необходима сила.

Тя се обърна отново към него с дързък отговор на върха на езика си, докато не срещна съзнателно невинния израз, който той поддържаше на лицето си.

Младата жена присви очи и подпря ръце на кръста си, привличайки внимание към зрелите извивки, които накараха кръвта да запулсира яростно между бедрата му.

— Не успя да ме заблудиш, Арнес. — Тя изви перфектната си малка вежда и сви устни замислено. — Мисля, че се опитваш. Сигурно е така, но не успя. — След това се усмихна. Едно бавно, секси извиване на устните, което го накара да изскърца със зъби, за да сдържи стона си. — Може би ти си този, който ще има нужда от цялата тази енергия. Може да се окаже прекалено много за теб, за да се справиш, нали знаеш.

Мегън се обърна и с едно помръдване на хубавото си задниче прекрачи ръба на първата издатина, която щеше да я отведе обратно към дъното на дерето.

Прекалено много за него да се справи? Съмнително. Не невъзможно.

Но много, много съмнително.

Шеста глава

Мегън също се съмняваше. Докато претърсваха останалите пещери, тя се опитваше да държи сетивата си будни, използвайки способността да притегля към себе си щита на Брейдън, за да задържа по-малко желаните ефекти от емпатията и да използва таланта си, за да търси отговори.