— Ти ще следваш. Аз ще водя.
Мегън поклати глава отчаяно, мускулите й се свиваха около пулсиращата му ерекция, пронизваща тялото й.
— Ти ще следваш. Аз ще водя — изръмжа отново, дланта му се приземи на дупето й още веднъж.
Мегън трябваше да бъде ядосана. Би трябвало да беснее и да опитва всичко, за да избяга. Вместо това, тя скимтеше като жалък любовен роб, жаден за още.
— Почувствай ме, Мегън. — Брейдън се надвеси над нея, раздвижи бедрата си и се изтегли назад леко, преди да се гмурне в нея отново.
— Да… — Тя можеше само да се задъхва, да моли за още. О, Господи, това бе невероятно. Повече от невероятно.
Младата жена усети как косата й бива отместена от рамото, а после зъбите му я одраскват предупредително.
Брейдън щеше да я ухапе отново. Усещаше, че ще го направи.
Вместо това, той се изсмя, прокара зъби по плътта и облиза раничките, които вече бе причинил, като едновременно с това започна бавно да изтегля назад набъбналата си плът от ануса й.
Мегън пое дъх, изумена от усещанията, които я връхлитаха. Невероятно чувствителната плът изгаряше почти в екстаз, стискайки отдръпващата се ерекция. Жената изстена разочаровано. Не можеше да я остави сега.
Не можеше да се отдръпне.
Гърбът й се изви и от гърлото й се изтръгна вик. Силният тласък накара огненото удоволствие да прониже утробата и клитора й. Тя трепереше под Брейдън и се притискаше назад, вкарвайки го по-дълбоко.
— Аз водя, ти ще следваш — изръмжа в ухото й с дрезгав глас. — Дай ми обещание, Мегън, и аз ще ти дам облекчение. Мога да правя това в продължение на часове. Толкова дълго, колкото искаш. Колкото аз искам. Дупето ти е толкова горещо, така тясно — каза напевно.
Мегън знаеше, че ще се предаде. Пот капеше от челото й, покриваше тялото й. Усещаше как соковете й текат от вагината й, а нервите й бушуват от нуждата от оргазъм.
— Позволи ми да те водя, Мегън — гласът му я изкушаваше, дразнеше я. — Позволи ми да те водя в битка, както го правя тук. Нека ти покажа как… — Тласъците му станаха по-силни, разтърсиха сетивата й и удоволствието избухна в тялото й.
— Господи, да — изкрещя тя. — Копеле. Но, кълна се в бога, ако се опиташ постоянно да ме пазиш, ще те убия. Ще те убия, Брейдън.
— Да те пазя? — изпъшка той, гласът му бе едно страстно, триумфално ръмжене. — Какво е това?
Това не беше предпазване. Беше доминиране в най-първичната му форма. Беше предявяване на претенция. Настояване за подчинение, на което тя нямаше друг избор, освен да отговори.
— Сега ми обещай. — Брейдън я държеше на ръба на оргазма, отказвайки да й позволи да полети. Тласъците му бяха дълбоки и отмерени.
— Обещавам, по дяволите — изкрещя Мегън, отчаянието се блъскаше в нея. — Сега го направи, проклет да си.
Брейдън протегна едната си ръка под нея, изви я между бедрата й и плъзна два пръста дълбоко в болезнената й вагина, докато се тласкаше силно и дълбоко в стегнатата хватка на ануса й.
Зад затворените й очи избухнаха звезди. Не, това не беше предпазване. Беше страст в най-дивата й форма. Беше вземане, даряване. Членът му пронизваше дупето й, а пръстите му обладаваха вагината й, тласкайки я по-високо, докато удоволствието не избухна през сетивата й.
Оргазмът я връхлетя. Тя се стегна около движещата се ерекция, стискаше я, милваше я, запратена далеч от реалността, тревогите и грижите, в един свят на светлина и екстаз.
Свят, който се състоеше само от Брейдън и от удоволствие.
— Добро момиче… Толкова горещо и сладко…
Мегън се завърна бавно на земята, трепереща под твърдото му тяло, докато той галеше корема й и шепнеше порочно в ухото й.
— Ще те убия — задъхваше се тя. — Честно, Брейдън. Мъртъв си. Веднага след като мога да се движа отново.
Простена дрезгаво, когато го усети да се изтегля. Той все още беше твърд, въпреки оргазма, който тя знаеше, че е помел и него. Беше почувствала проклетия шип, галещ вътрешността й и докарващ я до лудост, докато оргазмът я заливаше.
— Тогава просто ще трябва да направя така, че да не можеш да се движиш, докато промениш мнението си — гласът му бе ленив, в никакъв случай заситен, но доволен.
Мегън изсумтя при това изказване и се завъртя на леглото, за да го погледне, докато той изчезва в банята.
— Мислиш, че си голяма работа, а? — извика тя към другата стая. — Голямата яка Порода получава онова, което иска. — Дразнеше я, че беше толкова слаба срещу сексуалните импулси, които той пробуждаше в нея.