Огнено удоволствие. Вълна от възбуда и умопомрачителна сила. Мощните тласъци на набъбналата му ерекция я изпълваха, разтягаха я с такава еротична сила, че Мегън можеше само да крещи, умоляваща за още, докато той я обладаваше бавно и дълбоко. Устните му си играеха с нея, езикът му се плъзгаше навън и навътре в устата й, а сладкият вкус на хормона подсилваше удоволствието й.
Но не хормонът бе онова, което я караше да иска, да копнее, помисли си Мегън. Той само превръщаше екстаза в нещо повече, правеше насладата й по-интензивна, и отпускаше тялото й, за да приеме силата на една страст, която би ужасила повечето жени.
Но това беше Брейдън. Нейният Брейдън.
Устните й уловиха езика му и го притеглиха в устата й. Мегън обви своя около него, когато бедрата му започнаха да се движат по-бързо, пенисът му я обладаваше с мощни тласъци, които погубваха сетивата й.
Дива. Свободна. Тя летеше.
Последвалата експлозия разкъса утробата й, вагината й започна да се свива конвулсивно и Мегън изкрещя при оргазма. Усети как мускулите й се стягат около ерекцията му, чу дрезгавото, животинско ръмжене на Брейдън и почувства внезапното, горещо докосване на шипа, протягащ се от пениса му. Той се заключи вътре в нея, задържайки го на място и я запрати в нова серия от експлозии, които изглеждаха безкрайни. Шипът милваше и галеше невероятно чувствителната област, в която се бе притиснал.
Пронизаха я силни, пулсиращи тръпки, когато главата на Брейдън се наведе и зъбите и езикът му започнаха да обработват малката раничка, която бе оставил по-рано. Ръцете му стиснаха дупето й, а пенисът му се изви вътре в нея, когато най-накрая милостиво почти болезненото удоволствие започна да утихва и Мегън се отпусна в прегръдките му.
Младата жена едва осъзнаваше, че Брейдън се движи, докато не усети бавното измъкване на пениса му от чувствителната й вътрешност, и секунда по-късно, успокоителната мекота на матрака под гърба си.
— Стой далеч от неприятности — промърмори тя, като завъртя глава към възглавницата, позволявайки на изтощението най-сетне да я завладее. — Прекалено съм уморена да ти спасявам задника.
Брейдън наблюдаваше мълчаливо как сънят я открадва от него, усмирявайки хаотичните емоции, които се въртяха между тях. Съзнанието й най-сетне бе изключило всички мисловни процеси.
Преследването, катастрофата, секса. Комбинацията от изпълнените с адреналин дейности най-сетне се бе стопила вътре в нея.
Както и в него.
Брейдън легна до нея, придърпа завивката върху двама им, за да я предпази от студа в спалнята, след което също затвори очи. Породите, охраняващи къщата, щяха да ги пазят тази нощ. Щяха да си тръгнат, когато той се събуди, отправяйки се извън страната, за да водят много по-важна битка от тази, която той водеше тук, в тази пустиня. Брейдън беше единствената Порода, чиято половинка отказва безопасността на Убежището.
Имаше много други там, навън, отчаяно нуждаещи се да се измъкнат от ада. Котешката общност нямаха друг избор, освен да съсредоточат усилията си там. Бяха останали толкова малко от тях.
Брейдън позволи на ръката си да погали дългите кичури копринена коса на Мегън, наслаждавайки се на усещането, споменът за това се обви около тялото му и го погали с леки, чувствени вълни на удоволствие.
Мегън беше съкровище, което той никога не бе очаквал да открие в живота си. Сега защитата й щеше да стане неговата най-голяма битка. Защото знаеше, че който или каквото и да приближаваше към тях, нямаше намерение да остави нито един от тях жив.
Брейдън можеше само да се моли опитът и обучението му да ги измъкнат от това.
Осемнадесета глава
Това беше сън, и Мегън го знаеше. Стоеше в центъра на залата за тренировки в Академията, гърдите й се стегнаха, докато се бореше да си поеме дъх, след като бе преминала през изтощителната серия от упражнения, предназначени за укрепване и тонизиране на мускулите й.
Беше уморена. Изтощителните курсове през деня, комбинирани с вечерните й упражнения, бяха изцедили най-доброто от нея. Агонизиращото източване на силата й от емоциите, надеждите, мечтите и омразата, която изпълваше съучениците й, я бяха довели в тренировъчния център през нощта. Там тя се опита да се изтощи до точката, в която на съзнанието й просто не му пукаше какво усеща.