— Да.
— Откъде знаем?
— Заснели са я охранителните камери в музея.
— Предприет ли е опит да й се отнемат снимките?
— Да. Неуспешен.
— Тя също трябва да бъде спряна. — Кардиналът продължи да се вглежда замислено в съобщението. — Това може да е изключителна възможност за нас, особено след смъртта на Кроули. — Той помълча. — Има ли някаква връзка между неговата смърт и момичето?
— Едва ли.
— Но подозренията могат да се насочат към нея.
— Вероятно.
— Кой ще ти трябва?
— Сорвино.
— На разположение ли е?
— Да. Чака да му заповядате, Ваше Преосвещенство.
— Ти да му заповядаш, Франсис. Аз не бива да имам нищо общо. Разбираш ме.
— Напълно, Ваше Преосвещенство.
Ако нещо се объркаше, той щеше да поеме вината.
— Би било великолепно, ако успеем да сложим край веднъж завинаги. Много неща са поставени на карта, включително и целостта на църквата.
— И светостта на един от нейните папи — добави свещеникът.
— Ако успееш да сложиш край, може и ти самият да бъдеш канонизиран — усмихна се кардиналът. — Още един свети Франциск ще ни свърши чудесна работа.
Свещеникът също се усмихна, но очите му си останаха мрачни.
— Няма светци, обречени на адския огън, Ваше Преосвещенство — каза той. — А се боя, че след всичко сторено моята участ ще бъде точно такава.
— Възможно — отвърна кардиналът. — Но може би ще се погрижа да носиш епископска митра поне тук, в земния ад. Би ли ти допаднало, Франсис?
— Не търся награди, Ваше Преосвещенство. Работата ми е да служа на църквата.
— Никой, бил той обикновен човек или свещеник, не е длъжен да разчиства духовната мръсотия, оставена от някого, който много добре е разбирал какво върши, Франсис.
— Всеки свещеник е преди всичко човек, Ваше Преосвещенство. А папата е само свещеник.
Кардиналът се усмихна добродушно.
— Решил си да ме учиш на религиозна етика?
— Доктрината не е сложна.
— И всички ние сме я изучавали някога в семинарията, но един обикновен човек би бил обявен за сатана, ако извърши каквото е сторил онзи Божи пастир. Някога биха го изгорили на клада. А сега ще бъде светец.
— Знам, че звучи шаблонно, Ваше Преосвещенство, но неизповедими са пътищата Господни.
— Съмнявам се тази история да има нещо общо с Господ и пътищата Му, Франсис — каза кардиналът. — Силно се съмнявам.
10.
Дилейни и Фин бяха сами в апартамента. Той седеше до нея на дивана и когато заговори, гласът му прозвуча сърдечно и меко, с едва доловим ирландски акцент, който й се стори малко изкуствен, защото той очевидно бе родом от бедняшките квартали на Ню Йорк, а не от Дъблин. От друга страна, тя се смяташе за благоразумно момиче и като типична рожба на Средния запад изпитваше недоверие към хора, които се държат твърде любезно без основателна причина.
— Сигурно е бил някой наркоман, търсещ нещо за продан — каза детективът. — Ужасно, не ще и дума, но убийството на вашия доктор Кроули ми се струва съвпадение, нищо повече. Навярно и вие го разбирате. Макар че днес следобед сте имали спречкване и тъй нататък.
— Първо, той не е „мой“ доктор Кроули и второ, не виждам каква връзка може да има.
— Аз също, Фин, и затова съм тук. Да видя дали има връзка или не.
— Няма.
— За какво се скарахте?
— Несъвпадение на възгледи за изкуството. Бях открила в едно чекмедже забутана графика. Твърдо смятах, че е на Микеланджело. Доктор Кроули беше на друго мнение. Скарахме се. Той ме уволни.
— Несъвпадението на възгледи не е причина за уволнение.
— И аз така смятам.
— Тогава защо го е направил? — попита Дилейни със спокойна усмивка. — Ето пак. Виждаш ли, Фин, още една загадка.
— Мисля, че не му допадна някаква си зелена стажантка да оспорва неговата преценка. Самолюбието му беше поне колкото къща.
— Той познаваше ли Питър? — тихо попита Дилейни.
— Не. Или поне така смятам.
— Имаш ли представа кой би могъл да се разсърди на Кроули дотам, че да го убие?
— Не го познавах много добре.
— Какво стана с рисунката на Микеланджело?
Фин се навъси. Въпросът й се струваше странен и тя не скри мнението си.
— Предполагам, че една графика на Микеланджело би трябвало да е доста скъпа — отвърна Дилейни.
— Разбира се.
Дилейни сви рамене.