С едно махване приспах отново двамата нийсанци. Не исках някой от тях да продължи да бръщолеви за разни птици.
В някои редакции на Книгата на Алорните се споменава тази история с птиците. Сега вече знаете откъде се е взела там. Известно време аз открито се присмивах на всеки, който споменеше за нещо подобно, но риванците така и не се отказаха от тази история.
— Какво да ги правим тия двамата? — попита ме един от пазачите.
Свих рамене.
— Вие си решавайте.
Двамата с Бранд тръгнахме право към неговата канцелария.
— Сещаш се какво означава това, нали, Белгарат? — попита ме той, още преди да стигнем дотам.
— Май че да — отвърнах му аз. — Ще изглежда подозрително, ако не предприемем ответен удар срещу Нийсия. Нека само не се изсилваме излишно. Това би могло също да ни изиграе доста лоша шега.
— Ще пратя вестители във Вал Алорн, Боктор и Алгария.
— Не си прави труда. Аз ще се погрижа лично за това. А сега да вървим да уловим моята дъщеря и твоя крал в залива. Искам кораб на наше разположение. Предай на моряците да слязат от него. После двамата заедно ще се поразходим.
— Белгарат! Не мога да напусна точно сега Острова!
— Ще ти се наложи. Аз не знам как се управлява кораб. Трябва да заведем Поулгара и принц Геран до брега на Сендария, без никой да разбере за това.
— Аз мога да управлявам кораб, Белгарат, но не без екипаж.
— Вече си имаш такъв. Ние с Поул ще се грижим за платната. Ще хвърлим котва няколко мили северно от Камаар. Оттам Поул ще заведе принца на тайното място, аз ще отида до Вал Алорн, а ти ще се върнеш в Камаар, ще събереш екипаж от почиващите моряци и ще се върнеш веднага на Острова, за да започнеш мобилизация. А сега да тръгваме към пристанището.
Когато достигнахме пристана, моряците вече бяха зарязали кораба си. Макар с известни мъки, изведохме нелекия съд от пристанището и се насочихме към мястото, където предполагах, че ще открием Поулгара.
— Поул, все още ли си там?
— А къде другаде бих могла да бъда, стари глупако?
Пропуснах обръщението й покрай ушите си.
— Не мърдай оттам, Бранд ще дойде да ви прибере с по-малка лодка.
— Къде се забавихте толкова?
— Трябваше да изчакаме да се стъмни. Не искахме някой да види какво правим.
— Какво имаше предвид като каза, че отсега нататък ще се занимаваме с укриването на риванския крал?
— Нямаме избор, Поул. Островът на Бурите не е достатъчно безопасен за момчето. Трябва да го отведем по-далеч от Сферата. Торак знае точно къде се намира тя, и ако момчето е някъде наблизо, едва ли ще успеем да преброим неспирния поток от убийци, който ще потече към Острова.
— Мислех си, че Селмисра е изпратила убиеца.
— Тя го е изпратила, но някой друг й е размътил главата.
— Кой?
— Не съм съвсем сигурен. Като я видя следващия път, ще я попитам.
— Предвид настоящите обстоятелства, май ще ти е малко трудно да се озовеш в Стис Тор.
— Не мисля, Поул — отвърнах й мрачно аз. — Смятам да взема и няколко алорна със себе си.
— Няколко?
— Череките, риванците, драснианците и алгарите. Ще поведа след себе си цяла Алория, Поул. Не мисля, че ще ни е особено трудно да влезем в Стис Тор.
Хвърлих през рамо един поглед на чернеещото море.
— Бранд трябва да е съвсем близо. Огледайте се за него. Ще ви качим на борда и веднага ще отплаваме.
— Да отплаваме? Накъде?
— Сендария, Поул. Ще решим какво ще правим по-нататък едва след като слезем на брега.