— Не е честно да го дразниш така, дядо — отбеляза Гарион.
— Не го дразня, Гарион. Сънят е нещо твърде рядко срещано в къща, в която наскоро са се родили близнаци. Поне единият от тях винаги е буден. Искаш ли нещо за пиене? Ще взема да открия бъчонката с бира на Поул.
— Тя ще ти оскубе брадата, ако те спипа да бърникаш из зимника й без нейно позволение.
— Първо на първо, тя няма да ме спипа, Гарион. Тъкмо в момента е твърде заета с това да бъде майка.
Старецът прекоси стаята, отвори един от шкафовете, завря главата си вътре и започна да ровичка.
Гарион съблече наметалото си, окачи го на една дървена закачалка и се приближи до камината. Краката му още бяха замръзнали. Той огледа филигранната дърворезба на рафтовете по стената. Личеше си, че е работа на Дюрник. Маниакалната страст на ковача към детайлите си личеше във всичко — мебелите, верандата навън, елегантно извитите стъпала на стълбището в края на коридора.
— Открих я — викна доволно Белгарат от кухнята. — Беше я скрила зад бурето с брашно.
Гарион се усмихна. Дядо му сигурно би намерил бъчонката с бира дори да беше скрита сред непрогледния мрак на дъното на някоя въгледобивна мина.
Старецът се появи, понесъл три халби, пълни с пенлива бира, остави ги на масата и придърпа един стол така, че да гледа право към камината.
— Дръпни си и ти един стол, Гарион — подкани го той. — Заслужили сме си малко уют.
Гарион си взе стол.
— Ама че нощ, а? — каза той.
— Така си е, момчето ми — съгласи се старецът. — Така си е.
— Не трябва ли да пожелаем лека нощ на леля Поул?
— Дюрник е при нея. Хайде да не ги безпокоим. Това си е особен момент за женените хора.
— Да — каза Гарион, припомняйки си онази вечер преди две седмици, когато се бе родила дъщеря му.
— Ще се връщаш ли скоро в Рива?
— Май се налага — отвърна Гарион. — Но все пак мисля да поостана още няколко дни. Поне докато леля Поул се изправи отново на крака.
— Само не чакай твърде дълго — посъветва го Белгарат с лека усмивка. — Сенедра сега е съвсем сама на трона, в случай че си забравил.
— Ще се оправи. Тя е умно момиче.
— Да, но въпросът е ти дали искаш тя да се оправя сама.
— О, не мисля, че ще обяви война на някого, докато ме няма.
— Може би, но със Сенедра човек никога не може да бъде съвсем сигурен, не мислиш ли?
— Престани да се заяждаш с жена ми, дядо.
— Не се заяждам. Обичам я с цялата си душа, но също така я познавам. Исках само да кажа, че тя е непредсказуема.
Старият магьосник въздъхна.
— Има ли нещо, дядо?
— Просто предъвквам някои стари грешки. Мисля, че вие двамата с Дюрник не осъзнавате какви щастливци сте. Аз не бях у дома, когато се родиха моите близнаци. Бях на път, по важни дела.
Гарион естествено знаеше историята.
— Ти не си имал избор, дядо — каза той. — Алдур ти е заповядал да отидеш в Малория. Било е време да се отнеме Сферата от Торак, а Черек Мечото рамо и синовете му е нямало да се справят без твоята помощ.
— Не се опитвай да изкараш всичко толкова просто, Гарион. Голите факти сочат, че аз изоставих жена си точно когато тя най-много се нуждаеше от мен. Нещата можеха да се развият съвсем иначе, ако не го бях направил.
— И сега се чувстваш виновен за това?
— Разбира се, че се чувствам виновен. Нося тази вина на плещите си вече три хилядолетия. Можеш да ме окичиш с всички кралски помилвания, за които се сетиш, но това няма да промени нищо.
— Баба ти е простила.
— Разбира се, че ми е простила. Твоята баба е вълчица, а вълците не са злопаметни. Цялата работа е там, че тя може да ми прости, ти също можеш да ми простиш, но аз не мога да си простя. Хайде да си говорим за нещо друго, а?
Дюрник се върна от спалнята.
— Тя заспа — каза нежно. После отиде до камината и сложи още дърва в огъня. — Ама навън е доста студено, а? Трябва да поддържаме огъня.
— Трябваше сам да се сетя — извини се Гарион.
— Бебетата спят ли? — попита Белгарат.
Ковачът кимна.
— Наслаждавай им се, докато можеш.
Дюрник се усмихна. След това на свой ред си придърпа стол край огъня.
— Помниш ли за какво си говорихме през деня? — попита той, докато се пресягаше за последната, трета халба на масата.
— Говорихме си за доста неща — каза му Белгарат.
— Имам предвид за това как нещата се повтарят отново и отново. Но онова, което се случи тази вечер, не е от тях, нали?
— Ще те изненадам ли, ако кажа, че Поул не е първата жена, която ражда близнаци?
— Знам, Белгарат, но този път всичко ми изглежда някак по-различно. Имам чувството, че това не е едно от нещата, които са се случвали и преди. Тази вечер беше по-особена. Благословена от ръката на УЛ. Това случвало ли се е някога преди?