Выбрать главу

БЕЛИ ЗЪБИ

АРЧИ 1974, 1945 г

1 Странният втори брак на Арчи Джоунс

2 Проблеми с млечните зъби

3 Две семейства

4 Задава се трети

5 Дълбоко в кореновите канали на Алфред Арчибалд Джоунс и Самад Миа Икбал

САМАД 1984, 1857 г.

6 Изкушението на Самад Икбал

7 Кътници

8 Митоза

9 Метеж!

10 Дълбоко в кореновите канали на Мангал Панде

АЙРИ 1990, 1907 г.

11 Неподходящото образование на Айри Джоунс

12 Кучешки зъби: разкъсването

13 Дълбоко в кореновите канали на Хортенс Боудън

14 По англичанин от англичаните

15 Чалфънизъм срещу боудънизъм

МАДЖИД, МИЛАТ И МАРКЪС 1992, 1999 г.

16 Завръщането на Маджид Махфуз Муршед Мубтасим Икбал

17 Кризисни преговори и единайсетчасова тактика

18 Краят на историята и последният човек[54]

19 Последното пространство

20 За мишките и паметта

 Благодарности

notes

1

2

3

4

5

6

7

8

9

10

11

12

13

14

15

16

17

18

19

20

21

22

23

24

25

26

27

28

29

30

31

32

33

34

35

36

37

38

39

40

41

42

43

44

45

46

47

48

49

50

51

52

53

54

55

56

57

58

59

60

Един от най-обсъжданите дебюти в литературата през последните години, "Бели зъби" е смешен, наситен, богат, великодушен роман, обожаван както от критици, така и от читатели. Един роман за приятелство, любов, война, три култури и три семейства, три поколения, една мишка и пакостливо минало, което се завръща и те гризва по глезена. Жизнеутвърждаващо четиво, необуздано и абсолютно задължително.

"Бели зъби" е носител на множество награди, сред които Whitebread за най-добър дебютен роман, отличието на Guardian за дебютна книга. James Tate Black Memorial Prize за художествена литература, Писателската награда на Общността за дебютна книга, наградата Betty Trask. Според списание Time е в стотицата на най-добрите англоезични романи на XX век.

"Повярвайте на рекламата, купете си книгата, сгушете се в нея, вкусете с наслада всяко изречение, после се върнете в началото и я прочетете още веднъж."

The Times

"Разтърсващ и дързък дебютен роман, съизмерим с Пинчъновия V."

The Village Voice

"Бели зъби е нажежен до бяло дебют."

Vanity Fair

"Първокласният дебютен роман на Зейди Смит е посветен на въпроса как всички ние сме се озовали тук — от Карибите, от Индийския субконтинент, от тринайсетото място на отдавна минало колоездачно състезание на Олимпийски игри — и какво се оказало това "тук". Удивителен, безапелационен дебют, смешен и сериозен, писателският глас е първокласен и специфичен. "Бели зъби" ми достави наслада и ме впечатли. Удар право в целта."

Салман Рушди

Зейди Смит е родена на 25 октомври 1975 г. в Лондон, в семейството на Ивон Бейли от Ямайка и англичанина Харви Смит. Автор е на четири романа и множество разкази и есета, публикувани в престижни англоезични издания. Преподавател по творческо писане, лектор, редактор.

"Бели зъби" е дебютният ѝ и най-награждаван роман, откупен от голямо британско издателство още незавършен. Публикуван е за пръв път през 2000 година, когато Смит е едва на двайсет и пет. "Бели зъби" е удостоен с множество отличия, а според списание Time е един от стоте най-добри англоезични романа, писани между 1923 и 2005 година.

Зейди Смит живее между Ню Йорк и Лондон със съпруга си, писателя Ник Леърд, и двете им дъщери.

БЕЛИ ЗЪБИ

ЗЕЙДИ СМИТ

Посвещавам на майка и татко.

И на Джими Рахман

…пиеса, чийто пролог бе дотук!

У. Шекспир, "Бурята", Второ действие, Първа сцена[1]

АРЧИ 1974, 1945 г

Не знам защо, но днес и най-малката дреболия ми изглежда извънредно важна. Струва ми се истинско светотатство да заявите за каквото и да е " от това нищо не зависи "". Човек никога не знае — как да ви обясня — коя наша постъпка, кое нехайство могат неочаквано да се окажат съдбоносни.

Е. М. Форстър, "И ангелите там не смеят да пристъпят"[2]

1 Странният втори брак на Арчи Джоунс

В началото на деня, в края на столетието, Крикълуд Бродуей. В 06:27 ч. На 1 януари 1975 година Алфред Арчибалд Джоунс бе облечен в рипсено кадифе и седеше в изпълненото с изгорели газове купе на "Кавалиър Маскитиър Истейт", проснат ничком върху волана с надеждата, че няма да бъде съден твърде строго. Лежеше на кръст, с отпусната челюст и ръце, разперени встрани и леко на верев — като криле на паднал ангел; в шепи стискаше съответно ордените си от войната (в лявата) и брачното си свидетелство (в дясната), понеже държеше да отнесе грешките си със себе си. В окото му премигна зелена светлина, сигнализираща десен завой, който той никога нямаше да направи. Примирен. Готов. Преди това бе хвърлил ези-тура и сега стоеше непоколебимо зад резултата. Решението за самоубийството беше взето. На практика то представляваше новогодишно обещание за промяна.