— Пет! Четирри! Трри! Две! Едно! Честита нова година, да живее Ямайка! — извикаха Дензъл и Кларънс, вдигна тост с горещо ирландско кафе, веднага след което продължиха деветата си игра на домино.
— ЧЕСТИТА НОВА ГОДИНА, ДА МУ СЕ НЕ ВИДИ! Изрева Мики иззад бара.
АЙРИ 1990, 1907 г.
В нашия желязно ограден свят от причини и следствия дали не е могла тръпката, която си открадвах от тях, да се отрази върху бъдещето им.
Владимир Набоков, "Лолита"[38]
11 Неподходящото образование на Айри Джоунс
Една улична лампа, отстояща на еднакво разстояние от къщата на семейство Джоунс и местното училище "Гленард Оук", беше започнала да се явява в сънищата на Айри. Не самата лампа, а по-скоро надраскана на ръка обява, залепена с тиксо на нивото на очите. Гласеше следното:
ОТСЛАБНИ, ЗА ДА СПЕЧЕЛИШ ПАРИ
081 555 6752
И така, петнайсетгодишната Айри Джоунс беше едро момиче. Европейските пропорции на Кларината фигура бяха прескочили едно поколение и дъщерята беше наследила пищната ямайска осанка на Хортенс, набъбнала от ананаси, манго и гуава; Айри си тежеше на мястото; големи гърди, голям задник, големи хълбоци, големи бедра, големи зъби.
Тежеше 80 килограма и имаше 80 лири в спестовната си книжка. Знаеше, че ако тази обява е насочена към някого, то този човек е точно тя; докато се тътреше към училището с пълна с понички уста, помъкнала обръчите си от телеса, знаеше, че обявата е предназначена точно за нея. Обръща се към нея. ОТСЛАБНИ (казваше ѝ), ЗА ДА СПЕЧЕЛИШ ПАРИ Ти, ти, ти, госпожице Джоунс, със стратегически разположените ръце и завързана около гъза жилетка (вечната мистерия как да направим така, че внушителната издутина, наречен ямайски задник, да изглежда не толкова изпъкнала), с твоя колан-гащи за прибиране на корема и приплескващия гърдите сутиен, с добросъвестно изпълняващото задълженията си боди от еластан — прехваленият деветдесетарски отговор на класическия корсет от седемнайсети век, — придаващо гъвкавост на талията. Айри знаеше, че обявата говори точно на нея. Но не беше съвсем сигурна какво ѝ казва. За какво точни ставаше въпрос? За финансиране на отслабването? Способността на слабите хора да печелят пари? Или нещо далеч по-якобинско, продукт, роден от въображението на някой алчен уилсдънски Шейлок, килограм плът срещу килограм злато месо срещу пари?
Бързо. Движене. На очите. Понякога насън вървеше из училището по бикини, а загадката от уличната лампа бе изписана с тебешир по кафявите заоблености на тялото ѝ, върху многообразието от тераски (рафтчета за поставяне на книги, чаши чай, кошове или — да си дойдем на думата — деца, торби плодове, кофи вода), генетично създадени с оглед на друга страна, на друг климат. Друг път я навестяваше сънят за финансирано отслабване: чука по вратите чисто гола, само с една подложка за писане, окъпана в слънчева светлина, задачата ѝ е да намери желаещи сред възрастните хора, които да смъкнат сантиметърче от обиколката си, да олекнат с някое и друго килце. А големите ѝ кошмари? Дере увиснала, нашарена със сланина плът и я тъпче в бутилки от кока-кола — от онези едновремешните, с плавната извивка; носи ги в кварталната бакалия, подава ги през тезгяха; магазинер е Милат — с точка бинди на челото и блуза с шпиц деколте, взема бутилките, неохотно отваря касата с окървавените си лапи и ѝ подава парите. Карибска плът срещу английски лири.
Айри Джоунс беше обсебена. Сегиз-тогиз разтревожената ѝ майка я приклещваше в коридора преди Айри да е успяла да се изсули през вратата, сочеше сложните стягащи средства по тялото ѝ и питаше:
- Какво ти става? Какво си облякла, за бога? Как дишаш изобщо? Айри, скъпа, ти си чудесна, просто структурата ти е на стопроцентова Боудън… не виждаш ли колко си красива?
Не, Айри не виждаше колко е красива. От едната страна беше Англия, едно гигантско огледало, а от другата — Айри, без отражение. Чужденка в чужда земя.
Кошмари и отнесеност, в автобуса, във ваната, в час. Преди След. Преди. След. Преди. След. Мантрата на наркомана, отказал дрогата: вдишва, издишва; не желае да се примири с генетичната си съдба; избрала е да чака да замени фигурата си с форма на ямайски пясъчен часовник, пълен с пясъци, наслоени край водопадите на река Дън, с нежния силует на прочутата Английска роза — о, знаете я: онази крехка и слаботелесна англичанка, непригодна да вирее на пряка слънчева светлина, дъска на сърф, окъпан от вълната.