— Трябва да го направя днес. Сестра ми се жени.
— Добре, когато Андреа се върне, ще прогори седем слоя цвят от косата ти и ако накрая не си тръгнеш оттук плешива, ще е голям късмет. Ама ти си решавай. Ей ти на — завърши тя и бутна купчина списания в ръцете на Айри. — Сядай — посочи ѝ един стол.
Салонът беше разделен на две половини — мъжка и женска. Очукано стерео в мъжката част безмилостно дънеше рага; клиентите бяха младежи, оставили се в ръцете на малко по-големи от тях фризьори, боравещи умело с машинката, да им гравират някакво лого на тила. АДИДАС. ЛОШО МОМЧЕ. МАРТИН. Помещението кънтеше от смехове, приказки и забава; лежерната обстановка се дължеше на това, че няма мъжка прическа, която да струва повече от шест лири и правенето ѝ да отнема повече от петнайсет минути. Хората общуваха и се кефеха от това: жуженето на въртящото се ножче край ухото ти, отупването на космите с топла ръка, огледало отпред и отзад, за да се полюбуваш на промяната. Пристигаш с капризна коса, стърчаща на всички посоки и твърда, скрита надве-натри под бейзболна шапка, и не след дълго си тръгваш нов човек, ухаеш приятно на кокосово масло, а косата ти е чиста и боцкава като наточена сабя.
За разлика от мъжката половина, женската беше самият ад. Тук неосъществимото желание за изправеност и "динамика" бе в постоянна битка с непреклонната упоритост на завитите африкански космени фоликули; бойният арсенал включваше амоняк, горещи гребени, щипки, фуркети и най-обикновен огън, с помощта на които се полагаха кански усилия да бъде покорена всяка къдрава коса.
— Права ли е? — това беше едничкият въпрос, който се чуваше, щом пулсиращите от болка глави се подадяха изпод каските на сешоарите. — Права ли е, Дениз? Кажи ми дали е изправена, Джаки?
На което Джаки или Дениз, освободени от задълженията на белите фризьорки да правят чай или да целуват задници да правят комплименти и да поддържат разговор (защото жените, които идваха при тях, не бяха клиенти, а отчаяни злочести пациенти), ще изсумтят скептично и ще смъкнат мантията с цвят на повръщано.
— На по-права от това не се надявай!
Четири жени седяха пред Айри в този момент, прехапали устни, вторачени в дълго, мръсно огледало в очакване да се материализира по-правокосото им "аз". Докато Айри нервно прелистваше американски списания с черни коси, четирите жени седяха със сгърчени от болка лица. Сегиз-тогиз някоя се обаждаше:
— Колко изкара?
И получаваше горд отговор:
— Петнайсет минути. Ти?
— Двайсет и две. Тая отврат ми е на главата вече двайсет и две минути. Да смее да не се е изправила!
Състезание по агония. Като ония богаташки фръцли. Дето си поръчват миниатюрни салатки в скъпи ресторанти.
Все в някой момент се чуваше:
— Това е, край! Мамка му, не мога повече!
И въпросната глава се изстрелваше към мивката, където никога не можеше да им се насмогне с бързо измиване (амонякът не пада от косата толкова лесно), поради което следваше рев. И точно в този момент се пръкваше враждебността; косата на едни беше по-"масуреста" от други, едни афрокоси се съпротивляваха повече от други. И враждебността се разпространяваше от сестрите по съдба към фризьорката — и случая причинител на болката, — защото как да не заподозре човек Джаки или Дениз в известен садизъм: пръстите им действаха бавно, докато махаха отвратителната смес, водата църцореше, а не течеше на силна струя, а междувременно дяволът се беше позабавлявал и те беше опърлил хубавичко горе на челото.
— Права ли е, Джаки? Права ли е?
Момчетата изпружиха вратове да надзърнат покрай паравана, Айри вдигна глава от списанието. Нямаше какво толкова да се каже. Бяха или съвсем прави, или достатъчно прави. Но някои приключваха мъртви. Съсухрени. Цъфнали. Вкоравени. Нямаше живот. Като коса на труп, от която цялата влага се е изпарила.
Джаки или Дениз, напълно наясно, че къдравият фоликул на африканската коса в крайна сметка ще последва генетичните указания, поднасяха лошите новини философски:
— По-права от това — здраве му кажи. Ако извадиш късмет, ще се задържи три седмици.
Въпреки очевидната обреченост на всеки такъв проект, всяка чакаща жена се надяваше, че точно за нея ще е различно, че когато дойде ред да разопаковат нейната глава, отдолу ще лъсне съвсем права дълга черна коса, готова да я духа вятърът. Айри, уверена в това не по-малко от останалите, съсредоточи вниманието си обратно върху списанието.