— Коса ли? — попита Айри през ред сълзи, ред сополи. - Изкуствена коса?
— Глупаче. Не е изкуствена. Истинска е. И като ти я сложим на главата ти, ще си е съвсем като истинска.
Като продължаваше да хлипа като малко дете, Айри се измъкна от фризьорския салон и закрачи по Хай Роуд, как се стараеше да не поглежда отражението си във витрините на магазините. На прага на "Рошис" се помъчи да се стегне, притисна корема си с дясната длан и отвори вратата.
Вътре беше сумрачно и миришеше силно на същото като в "П. К.": амоняк и кокосово масло, болка, примесени с удоволствие. На приглушената светлина на мигащата луминесцентна лампа Айри успя да види, че в помещението няма рафтове, а продуктите са натрупани на камари по пода, аксесоарите (гребени, диадеми, лак за нокти) са закрепени с телбод за стената, като цената им е отбелязана с флумастер] отстрани. Единственото що-годе разпознаваемо средство за демонстриране на продукцията беше обръч под тавана, от който висяха коси — на почетно място, все едно са жертвени скалпове или ловни трофеи. Коса. Дълги кичури, окачени на сантиметри един от друг. Под всеки от тях голяма картонена табела с обяснение за произхода:
2 метра. Естествена тайландска. Права. Кестен.
1 метър. Естествена пакистанска. Права, чуплива. Черна.
5 метра. Естествена китайска. Права. Черна.
3 метра. Изкуствена коса. Спираловидни къдрици. Розова.
Айри се приближи до щанда. Дебела жена със сари се пресегна към касата и подаде двайсет и пет лири на индийка, остригана почти нула номер.
— И ако обичаш, не ме гледай така. Двайсет и пет е съвсем разумна цена. Не мога нищо да направя с тези цъфнали краища.
Момичето възрази на непознат език, взе торбата с въпросната коса от щанда и понечи да се отправи към изхода, но по-възрастната жена я издърпа от ръцете ѝ.
— Виж, няма защо да се излагаш повече. И двете видяхме цъфналите краища. Повече от двайсет и пет не мога да ти дам. Никъде няма да ти дадат повече. Хайде, моля те — каза накрая и през рамото на момичето хвърли поглед към Айри, — имам и други клиенти.
Айри видя горещи сълзи, съвсем като нейните, да избликват от очите на момичето. Остриганата индийка за момент като че застина, през тялото ѝ премина едва сдържана тръпка от гняв; после стовари длан върху тезгяха, придърпа двайсетте и пет лири и се насочи към вратата.
След като момичето се скри от погледа ѝ, дебеланата възмутено раздруса двойната си брадичка.
— Неблагодарница.
После отлепи един стикер от кафеникавата му основа и го лепна на торбата с коса. На него пишеше: "6 метра. Индийска. Права. Черна/червеникава".
— Да, скъпа. С какво мога да съм полезна?
Айри повтори инструкцията на Андреа и подаде визитката.
— Осем пакета? Това прави около шест метра, нали?
— Не знам.
— Да, да, точно толкова. Права ли я искаш, или чуплива?
— Права. Като слама.
Дебеланата пресметна нещо наум, после бързо взе торбата, оставена току-що от момичето.
— Това ти трябва. Нямах време да я опаковам, сама видя. Но е съвсем чиста. Искаш ли я?
Айри я изгледа подозрително.
— Не ме слушай. Няма цъфнали краища. Глупавото момиче просто се опитва да получи повече, отколкото заслужава. Някои хора не разбират от най-прости икономически правила… Мъчно ѝ е да си отреже косата и очаква някой да ѝ плати милион лири затова… или кой знае какво. Във всеки случай косата ѝ е прекрасна. Като бях млада, и моята беше прекрасна, ех… — Дебеланата изригна в пронизителен смях и от движението на горната устна мустакът ѝ се разтресе. Смехът постепенно утихна.
— Кажи на Андреа, че струва трийсет и седем и петдесет. Ние, индийките, имаме чудесни коси, нали? Всеки иска като нашите!
Чернокожа жена с две деца в количка за близнаци чакаше зад Айри с пакет фуркети в ръката. Пое си рязко дъх.
— Все се мислите за голямата работа — измърмори почти на себе си. — Някои от нас си харесваме африканските си коси, благодаря много. Не ми е притрябвало да купувам косата на някое бедно индийче. И се моля на бога някой ден да мога да си купувам продукти за коса от чернокожи продавачи. Че как ще се оправим в тази страна, ако не въртим собствен бизнес?
Кожата около устата на дебеланата се изопна. Взе да бълва лавина от думи, опакова косата на Айри, написа ѝ разписка, каквото имаше да каже на чернокожата, го наговори на Айри, без да обръща внимание на присъствието на трети участник в разговора.