— Като не искаш да пазаруваш тука, ами не пазарувай тука — някой да те кара насила? Не, никой. Каква работа само: хората, грубото отношение, не съм расист, обаче не го разбирам това, аз осигурявам услуга, нали, услуга. Не съм тука, за да ме обиждат, много ли е сложно да си платиш — и толкова, ако ще ме обиждат, няма да ги обслужвам.
— Никой не те обижда. Мили боже!
— Аз ли съм виновна, че искат права коса… че понякога даже и по-светла кожа искат, като Майкъл Джаксън — и за това ли съм виновна аз? Казват ми да не продавам кремове за избелване — във вестника го пише, мили боже, толкова шум се вдигна… обаче после ги купуват. Би ли дала тази бележка на Андреа, ако обичаш? И аз като всеки друг просто се опитвам да си изкарвам хляба в тази страна. Готово, скъпа, ето ти косата.
Чернокожата се пресегна през Айри и даде точно пари за покупката си, като ядно ги тръсна на тезгяха.
— Да му се не види!
— Какво да направя, като се търси, търсене — предлагане. Обаче няма да търпя лош език! Пазарна икономика — на прага има стъпало, скъпа, внимавай, — а ти изобщо не стъпвай повече тука, ако обичаш, ще извикам полиция, няма да допусна да ме заплашват, полиция ще извикам.
— Да, да, добре.
Айри задържа вратата, за да мине количката с децата и помогна да я свалят през стъпалото.
Навън жената сложи фуркетите в джоба си. Имаше съсипан вид.
— Мразя го това място — рече. — Обаче фуркетите ми трябват.
— На мен пък ми трябва коса — каза Айри.
Жената поклати глава:
— Ти коса си имаш.
Пет и половина часа по-късно, благодарение на трудоемка операция, включваща прикрепянето на чужда коса на гъстичко към петте сантиметра собствена коса на Айри и запечатването ѝ с лепило, Айри Джоунс се сдоби с дълга права черна коса с червеникав оттенък по цялата глава.
— Права ли е? — попита, като не вярваше на собствени си очи.
— Права като клечки — кимна Андреа, доволна от произведението си. — Само че, миличка, ще трябва да я носиш на плитки, ако искаш да ти остане на главата. Искаш ли аз да го направя? Ако я оставим пусната, няма да се задържи дълго.
— Ще се задържи — възрази Айри, замаяна от собствен си вид. — Няма начин.
Той — Милат — в крайна сметка трябваше да я види само веднъж, един-единствен път. За да си гарантира, че ще стигне до него в безупречен вид, през целия път до къщата на семейство Икбал Айри вървя с ръце върху косата си, ужасена че вятърът може да я размести.
Вратата отвори Алсана.
— О, здравей. Не, не е у дома. Излезе. Не ме питай къде, и думичка не мога да му измъкна. Виж, Маджид знам къде е почти през цялото време.
Айри влезе в коридора и крадешком се погледна в огледалото. Там си е, всичко е както трябва.
— Може ли да го почакам?
— Разбира се. Изглеждаш ми някак различна, съкровище. Отслабнала ли си?
Айри засия.
— Нова прическа.
— А, да… Приличаш на говорителка по телевизията. Чудесна си. Влизай в хола, заповядай. Позорната племенница и отвратителната ѝ приятелка са тук, но ти не им обръщай внимание. Аз работя в кухнята, а Самад плеви, ти се настанявай кротичко.
Айри влезе в хола.
— Триста дяволи! — изпищя Нина, още щом я видя да влиза. — На какво си се направила!
Беше красива. С права коса, без къдрици. Красива.
На нищо не приличаш! Жива да не бях! Максин, леле, погледни я само. Божичко, Айри, какво си наумила?
Нима не е очевидно? Права. Без къдрици. Лека.
Кажи ми, не разбирам замисъла. Черната Мерил Стрийп? — Нина се преви одве и се разхили неконтролируемо.
— Позорна племеннице! — чу се гласът на Алсана от кухнята. — Шиенето изисква концентрация. Айде, ако обичаш, да си затвориш голямата уста, а?
"Отвратителната приятелка" на Нина — известна още като гаджето на Нина — беше сексапилно и елегантно момиче на име Максин с красиво порцеланово лице, тъмни очи и гъста къдрава кестенява коса; тя подръпна странния бретон на Айри.
— Какво си направила? Та ти имаше страхотна коса. Къдрава и буйна. Направо величествена.
В първия момент Айри не успя да реагира. Въобще не ѝ беше хрумнало, че е възможно да не изглежда зашеметяващо.
— Просто си направих прическа. Какво толкова?
— Но това не е твоята коса, за бога, взела си косата на някоя бедна потисната пакистанка, дето е имала нужда от малко кеш за децата си — дръпна един кичур Нина, който остана като трофей в ръката ѝ. — ПО ДЯВОЛИТЕ!
Нина и Максин подновиха истеричния си кикот.
— Махайте се от мен, чухте ли? — Айри се стовари в един фотьойл и подпря брадичка на коленете си. Постара се да звучи възможно най-небрежно, когато попита: — Е, къде е… Милат?