— Значи затова е цялата работа? — удивена попита Нина. — Заради безмозъчния ми братовчед джи?
— Не! Разкарай се!
— Ами няма го. Има си нова изгора. Гимнастичка от Източна Европа с плосък като дъска корем. В лицето бива, гърди почти няма, обаче задникът ѝ е адски стегнат! Как се казваше… забравих.
— Стася — услужливо каза Максин, като отлепи за кратко очи от "Топ ъв дъ Попс". — Или някаква подобна идиотщина.
Айри потъна още по-дълбоко между разхлабените пружини на любимия фотьойл на Самад.
— Може ли да ти дам един съвет, Айри? Откакто те познавам, търчиш подир него като безпризорно куче. А през това време той е рутил кого ли не, ама всички, казвам ти - всички, без теб. Пробва се дори на мен, по дяволите, а съм му първа братовчедка!
— И на мен пробва — додаде Максин, — а аз дори не си падам по момчета.
— Не си ли си задавала въпроса защо не е рутил теб?
— Защото съм грозна. И дебела. И афро.
— Не, тъпачке — защото ти си единственото, което има. Той се нуждае от теб. Вие двамата имате общо минало. Не виждаш ли колко е объркан? В един момент е: Аллах това, Аллах онова. В следващия тича след едрогърди блондинки или рускини гимнастички и пафка канабис. Не може да различи задника от лакътя си. Точно като баща си. Не знае кой е. Докато ти го познаваш, поне малко, виждала си го във всичките му състояния. И той се нуждае от това. Ти си различна.
Айри подбели очи. Понякога човек иска да е различен. А друг път е готов да даде и косата от главата си, за да е като всички останали.
— Виж, Айри, ти си умно момиче. Обаче са ти натъпкали главата с какви ли не глупости. Трябва да преосмислиш някои неща. Да се замислиш колко струваш, да престанеш с робската отдаденост и да живееш за себе си, Айри. Намери си момиче, намери си момче, живей си твоя живот.
— Ти си секси, Айри — нежно продължи Максин.
— Да бе, повярвах ти.
— Лесбийките ги разбират нещата. — Нина разроши игриво косата на Максин, лепна ѝ целувка. — Ако говорим сериозно, тая прическа тип Барбара Стрейзанд, дето си си праснала, не ти е о'кей. Афрото си беше яко, скъпа. Трепач! И си беше твоята коса.
Алсана цъфна на вратата с огромна чиния бисквити и подчертано подозрително изражение. Максин ѝ прати въздушна целувка.
— Бисквитки, Айри? Ела да се почерпиш. При мен. В кухнята.
Нина изсумтя.
— Не се панирай, лелче. Няма да я вербуваме за почитателка на Сафо.
— Въобще не ме интересува какво правите. Не знам какво правите. Не искам да знам такива неща.
— Гледаме телевизия.
На екрана се кълчеше Мадона, ръцете ѝ се плъзгаха нагоре-надолу по островръхите ѝ цицки.
— Чудна телевизия, то се вижда — сопна се Алсана и хвърли на Максин убийствен поглед. — Бисквитки, Айри?
— Аз бих искала бисквитка - тихичко каза Максин и припърха с екстравагантните си мигли.
— Не се и съмнявам — бавно отговори Алсана, като я гледаше многозначително, сякаш искаше да ѝ каже нещо без думи. — Обаче от тия, дето ти ги обичаш, не предлагаме.
Нина и Максин за пореден път се затъркаляха от смях.
— Айри? - кимна към кухнята Алсана. Айри покорно я следва. — Няма по-либерален човек от мене — оплака се Алсана, щом останаха насаме. — Обаче защо трябва непрекъснато да се хилят и за всяко нещо да правят панаири? Не мога да повярвам, че хомосексуалността е нещо чак толкова забавно. Хетеросексуалността със сигурност не е.
— Не искам и думичка повече да се каже по този въпрос в дома ми — отсече с гробовна физиономия Самад на влизане от градината, докато оставяше градинарските ръкавици масата.
— По кой въпрос?
— По който и да е. Правя всичко по силите си да живия в богоугоден дом.
Самад забеляза фигурата на кухненската маса, намръщи се, реши, че наистина е Айри Джоунс и подхвана обичайни ритуал между двамата.
— Здрасти, госпожице Джоунс. Как е баща ти?
Айри мигновено сви рамене, сякаш бе очаквала въпроса:
— Виждаш го по-често от нас. Как е Бог?
— Чудесно, благодаря. Да си виждала напоследък непрокопсания ми син?
— Скоро не съм.
— А свестния ми син?
— Него не съм от години.
— Би ли предала на непрокопсания, че е непрокопсан, следващия път, когато го видиш?
— Ще се постарая, господин Икбал.
— Бог да те благослови.
— Важи!
— А сега трябва да вървя, ще прощаваш. — Самад се пресегна за молитвеното си килимче, оставено на хладилника, и излезе.
— Какво му става? — попита Айри, забелязала липса на ентусиазъм в произнасянето на дежурните реплики. — Знам ли, вижда ми се някак тъжен.