Всички в "Гленард Оук" бяха ангажирани с нещо; училището беше своеобразен Вавилон, където деца от различна класа и с различен цвят на кожата говореха на различни езици, всеки си действаше усърдно в своето си ъгълче, бърборещите им усти като кадилници бълваха цигарен дим, който сякаш принасяха в дар на плеядата богове над тях (училищна статистика за 1990 г.: 67 различни вероизповедания, 123 различни езика).
Laborare est Orare:
Зубрачите край езерото проверяваха пола на жабите
Красавиците в кабинета по музика пееха френски канони,
говореха на развален латински, вечно започваха диети на грозде, потискаха лесбийските си инстинкти
Дебеланковците в съблекалнята на салона по физическо лъскаха бастуна
Напрегнатите девойки пред крилото за чуждоезиково обучение четяха криминални романи
Индийчетата играеха крикет с тенис ракети на футболното игрище
Айри Джоунс търсеше Милат Икбал
Скот Брийз и Лиса Рейнбоу се чукаха в тоалетните
Джошуа Чалфън — гоблин, старейшина, джудже — играеше на "Гоблини и горгони" зад кабинетите по естествени науки
И всички, всички пушеха цигари, цигари, цигари, цигари, даваха всичко от себе си, за да измолят цигарка, да запалят цигарка, да дръпнат цигарка, да съберат угарките и да спретнат нова цигарка, прославяха силата на цигарите да събират хората отвъд култури и вероизповедания, но най-вече просто пушеха — да палнем по фас, да ти се намира тутунка, пафкаха като комини, докато димът толкова се сгъстеше, че онези, които са палили камините на същото място в далечната 1886 година, в дните на работническия пансион, не биха се почувствали не на място.
А в мъглата Айри търсеше Милат. Погледна на баскетболното игрище, в пушкома, в музикалното крило, в кафнето, в женските тоалетни, после и в мъжките, в гробището зад училището. Трябваше да го предупреди. Очакваше са акция за залавяне на незаконните пушачи на трева и тютюн, дело на общите усилия на училищното ръководство и местната полиция. Сеизмичният тътен бе дошъл от Арчи, ангел на Апокалипсиса; Айри беше подслушала негов телефонен разговор и бе разкрила свещената тайна на училищно-родителското настоятелство; сега на плещите на Айри лежеше товар по-тежък от този, който носят сеизмолозите, понеже: тя знаеше точния ден и час на труса (днес, два и половина), знаеше силата му (евентуално изключване), знаеше и кой е възможно да падне в жертва. Тя трябваше да го спаси. Стиснала паласките си и плувнала в пот под седемте сантиметра афрокоса на главата си, тя обикаляше тичешком всички явки и го викаше по име, разпитваше къде когото свари, претърсваше щателно обичайните места, но Милат го нямаше нито при търговците на черно от Ийст Енд, нито при красавиците, нито при индийските бандюги, нито при неграта. Най-накрая се добра до кабинетите по естествени науки, които се намираха в едно от крилата на стария пансион и бяха любимо тайно място в училището, задната стена на пансиона и източният ъгъл на сградата осигуряваха полянка от трийсетина безценни метра тревна площ, където ученикът, отдал се на незаконни действия, биваше изцяло скрит от външни погледи. Беше прекрасен безоблачен есенен ден, полянката — пълна с народ; Айри трябваше да прекоси терена, където се провеждаше популярният шампионат по целуване с език и опипване, стъпи върху "Гоблините и горгоните" на Джошуа Чалфън ("Ей, гледай къде стъпваш! Не виждаш ли Пещерата на мъртвите!") и се вряза в гъста редица пушачи, докато най-сетне, в самия ѝ център, намери Милат, който дърпаше делово от свит ръчно джойнт и слушаше какво му говори висок тип с огромна брада.