— Мил!
— Не сега, Джоунс.
— Ама, Мил!…
— Моля те, Джоунс. Това е Хифан. Стар приятел. Искам да чуя какво ми говори.
Високият, Хифан, изобщо не прекъсна тирадата си. Имаше дълбок, мек глас като течаща вода, неизбежен и постоянен, изискващ по-голяма мощ от внезапната поява на Айри, навярно по-силна от гравитацията, за да го накара да спре. Беше със строг черен костюм, бяла риза и зелена папийонка. На горния джоб на сакото му имаше избродирана малка емблема, изобразяваща две ръце, поднасящи огън, с нещо отдолу, което обаче беше твърде дребно, за да го види Айри. Макар и не по-голям от Милат, Хифан се отличаваше със завидна окосменост, а брадата му лепваше доста годинки отгоре.
— … така че марихуаната влияе на способностите на човека, намалява силата му и ни отнема най-ценните личност в тази страна: хора като тебе, Милат, които са родени за водачи, които имат способността да хванат някого за ръката и да му помогнат да се изправи. Има един хадис от ал-Бухари, пета част, втора страница: "Най-добрите в моята общност моите съвременници и поддръжници". Ти си ми съвременник, Милат, моля се един ден да ми станеш и поддръжник; защото войната започна, Милат, истинската война.
Продължи в същия дух, всяка дума следваше от предходната, нямаше пунктуация, не си поемаше дори дъх, всичко се изливаше в сладостен поток - човек едва ли не можеше да се покатери по изреченията, да се унесе и да заспи.
— Мил. Мил. Важно е.
Милат изглеждаше замаян — дали от хашиша, или от Хифан, не можеше да се каже. Дръпна се от Айри и се опита да ги запознае:
— Айри, Хифан. Двамата джиткахме доста заедно. Хифан…
Хифан пристъпи напред, извисявайки се над Айри като часовникова кула.
— Приятно ми е да се запознаем, сестро. Аз съм Хифан.
— Чудесно. Милат…
— Айри, пич, мамка му. Не можеш ли да потърпиш поне минутка! — Подаде ѝ фаса. — Опитвам се да чуя какво ми казва човекът, аре? Хифан е донът. Виж му костюма… истински гангстер! — Милан прокара ръка по ревера на Хифан и Хифан не успя да се сдържи и грейна от удоволствие. — Сериозно, Хифан, брат, изглеждаш зверски. Мно'о яко.
— Ти пък!
— По-яко от времето, когато движехме заедно. Едно време в Килбърн. Помниш ли като ходихме до Брадфорд…
Хифан не беше забравил. Възвърна предишното си изражение на благочестива решителност.
— Боя се, че времето в Килбърн съм го изтрил от паметта си, братко. Тогава вършех несмислени неща. Бях друг човек.
— Аха — притесни се Милат. — Ясно.
Милат бодна закачливо Хифан по рамото, в отговор Хифан остана неподвижен като пън.
— Та значи, в ход е убийствена духовна война — пълна лудост! Крайно време беше — длъжни сме да оставим следа в проклетата страна. Как, казваш, се нарича организацията ви?
— Член съм на килбърнския клон на "Крепко единство на воините на ислямския народ" — гордо изрече Хифан.
Айри вдиша.
— "Крепко единство на воините на ислямския народ" — повтори впечатлен Милат. — Името е трепач. Направо кърти.
Айри сбръчи чело:
— КЕВИН?
— Наясно сме — тържествено продължи Хифан, като посочи миниатюрните извезани инициали под поетия в шепа пламък от емблемата, — че имаме проблем с акронима.
— Не е драма.
— Но името е от Аллах и не може да бъде променяно… Нека си довърша мисълта: Милат, приятелю, може да станеш лидер на килбърнския ни клон…