Подсвирна още веднъж продължително, след това се засмя печално и — освен ако съвсем не беше откачил — Арчи видя онзи прелъстителен поглед, същия като на Дария: примесен с щипка тъга, разочарование; все едно нямаше достатъчно други варианти. Клара беше на деветнайсет. Арчибалд беше на четирийсет и седем.
Шест седмици по-късно двамата се ожениха.
2 Проблеми с млечните зъби
Само че Клара Боудън не тупна в обятията на Арчи от небето.
И е крайно време да бъде казана истината за красивите жени. Те не блещукат, докато слизат по стълбите. Не се спускат — както се е смятало — от въздуха само по крила, без връзка с никого и нищо. Клара беше дошла отнякъде. Имаше корени.
По-конкретно, произхождаше от лондонския квартал Ламбет (през Ямайка) и беше свързана — посредством негласно юношеско споразумение — с младеж на име Райън Топс. Защото преди Клара да стане красива, тя беше грозна. А преди Клара и Арчи имаше Клара и Райън. А от Райън Топс няма измъкване. Също както всеки добър историк трябва да познава наполеоновските апетити на Хитлер към Изтока, да осъзнае защо фюрерът не е петимен да завладее британците на запад, така и Райън Топс е ключова фигура, за да се осъзнае защо Клара направи, каквото направи. Няма как без Райън. Преди Клара и Арчи да бъдат притеглени един към друг от двата противоположни края на стълбата, в продължение на осем месеца имаше Клара и Райън. И е твърде възможно Клара изобщо да не се бе хвърлила в обятията на Арчи Джоунс, ако не бягаше — при това с всички сили — от Райън Топс.
Горкичкият Райън Топс. Камара от телесни неудачи. Много слаб и много висок, риж, дюстабан и с толкова много лунички, че кожата му се провиждаше по-нарядко от луничките. Райън се имаше за представител на модовете[6]. Носеше недотам добре скроени сиви костюми с черно поло отдолу. Докато останалият свят благоговееше пред възможностите на електронния синтезатор, Райън се кълнеше във вярност на малките мъже с големите китари: "Кинкс", "Смол Фейсис", "Ху". Караше зелен скутер "Веспа Джи Ес", който лъскаше два пъти на ден с бебешка мокра кърпичка и държеше под изработен специално за целта капак от рифелова ламарина. В ценностната система на Райън веслата не беше просто средство за придвижване, а идеология, семейство, приятел и любовница, събрани в един образец на инженерната мисъл от края на четирийсетте. Райън Топс, както можеше да се очаква, нямаше много приятели.
Седемнайсетгодишната Клара Боудън беше висока и върлинеста, с големи зъби, членуваше в "Свидетели на Йехова" и откри в Райън сродната си душа. Като типичната девойка паноптикум, тя знаеше всичко, което имаше да се знае за Райън Топс, много преди двамата изобщо да са разменили и дума. Знаеше основното: едно и също училище (общинска гимназия "Сейнт Джуд", Ламбет), еднакво високи (183 см); знаеше, че той, също като нея, не е нито ирландец, нито католик, и това ги превръщаше в два острова, които се носеха из папския океан в "Сейнт Джуд", записани в училището по случайност, по местоживеене, хокани както от учители, така и от съученици. Клара знаеше името на мотопеда на Райън, беше прочела заглавията на касетките, които се подаваха от ръба на чантата му. Знаеше дори неща, които той самият не знаеше: например, че Райън е Последният мъж на Земята.
Във всяко училище има такъв, а в "Сейнт Джуд", както в други образователни институции, именно момичетата избраха този прякор и го пуснаха в обращение. Естествено, имаше вариации, които — общо взето — криеха следното послание:
Не бих се жертвала за нищо на света;
Не бих се жертвала, ако ще майка ми да пукне;
Не бих се жертвала дори ако от това зависи световният мир.
Но като цяло момичетата в "Сейнт Джуд" се придържаха към изпитаната традиционна формула. Райън нямаше как да присъства на разговорите в женската съблекалня в училище, но Клара ги следеше. Беше наясно какви коментари отнася обектът на чувствата ѝ, надаваше ухо да чуе колко струва той, щом попадне между пръските пот, спортния сутиен и рязкото изплющяване на влажна кърпа.
— О, боже, ти не ме слушаш. Казах, представи си, че е последният мъж на земята!
— Аз лично пак не бих.
— Да бе, таратанци — много ясно, че би!
- О'кей, да речем, че целият откачен свят е ударен от бомба като в Япония? И всичките симпатяги, всичките вървежни типове като твоичкия Ники Леърд — всички са гудбай. Станали са на препечени филийки. Останал е само Райън Топс и няколко хлебарки.