— Мил.
— Може да имаш това, което имам аз, вместо да си толкова ужасно объркан, вместо да си зависим от дрога, специално внасяна от правителствата, за да държат в шах черната и азиатската общност и да източват силите ни.
— Дааа — провлачи тъжно Милат, докато свиваше поредната ганджа. Май точно така трябва да гледам на нещата.
— Мил.
— Остави ме на мира, Джоунс. Имаме разговор, дееба. Хифан, в кое училище си сега, братле?
Хифан поклати глава с усмивка.
— Напуснах английската образователна система преди известно време. Но обучението ми далеч не е свършило. Ако ми позволиш да цитирам Табризи, хадис номер 220: "Този, който търси познание, е в услуга на Бог, докато не се върне и…".
— Мил — прошепна Айри на фона на сладостната мелодия на гласа на Хифан. — Мил.
— По дяволите! Какво има? Извинявай, Хифан, братле, само за минутка.
Айри дръпна здраво от джойнта и му предаде новините. Милат въздъхна.
— Айри, те идват оттук, ние си излизаме оттам. Голям праз. Непрекъснато го правим. Ясно? А сега, защо не вървиш да си играеш с децата? Тук вършим сериозни неща.
— Радвам се, че се запознахме, Айри — каза Хифан и докато протягаше ръка, я огледа от главата до петите. — Ако мога се изразя така, освежаващо е да видиш жена, която се облича скромно и носи косата си късо подстригана. Ние от КЕВИН вярваме, че жената не бива да изпитва необходимост да поощрява еротичните фантазии на западната сексуалност.
— Ъм, аха, благодарско.
Изпълнена със самосъжаление към самата себе си и гипсирана от тревата, Айри се върна през пелената от цигарен дим и още веднъж стъпи върху "Гоблините и горгоните" и Джошуа Чалфън.
— Ей, някои се опитваме да играем!
Тя се завъртя рязко, като едва сдържаше напиращия нея гняв.
— Е, ѝ?
Приятелите на Джошуа — единият пухкав, другият пъпчив, третият с неестествено голяма глава — се сепнаха боязливо. Но Джошуа не помръдна от мястото си. Той свиреше на обой зад втората виола на Айри, често бе имал възможност да оглежда странната ѝ коса и широки плещи и му бе минавала мисълта, че евентуално има някакъв шанс с нея. Тя беше умна и несъвсем нехубава, а пък у нея имаше нещо специално, отличаващо я от тълпата, въпреки онова момче, с което си прекарваше времето. Индиеца. Мотаеше се край него, но не беше като него. Тя притежаваше нещо вродено, което той усещаше, че би могъл да изкара на повърхността. Беше имигрантка особнячка, преселила се в Страната на затлъстелите, с ръбата физиономия и обезоръжаващо умна. Беше катерила планините на Калдор, преплувала река Левиатракс и дръзнала да стигне чак до бездната Диулвен, в неистов опит да избяга от родината си в друга страна.
— Просто казвам. Така като те гледам, нямаш търпение стъпиш в земята на Голтон. Искаш ли да играеш с нас?
— Не, перверзно копеленце, не искам да играя с теб. Дори не те познавам.
— Джошуа Чалфън. Бяхме заедно в началното. И сме в един клас по английски. И в оркестъра сме заедно.
— Напротив, не сме заедно. Аз свиря в оркестъра. Ти свириш в оркестъра. Това не означава, че сме заедно.
При тези думи гоблинът и джуджето, които си падаха по каламбурите, се изкискаха доволно. Но обидите не стигаха до Джошуа. Джошуа беше истински Сирано дьо Бержерак по отношение на възприемането на обидите. Бяха го оскърбявали как ли не (и приятелски: Чалфън Чалнатия, Джоши Моши, Джудето Джошко; и не съвсем: Оня хипарлив кретен; Къдрав манаф; Гъзолизеца), през целия си проклет живот непрекъснато бе получавал обиди, на които просто бе обръщал гръб. Обидата за него представляваше камъче на пътя, доказваше само интелектуалната низост на източника ѝ. Той си продължи, без да му пука:
— Харесва ми какво си направила с косата си.
— Бъзикаш ли се?
Не. Харесвам момичета с къса коса. Приятно ми е андрогенното в човека. Честно.
— Какъв ти е проблемът, откачалко?
Джошуа сви рамене.
— Нямам проблем. Ако човек има дори най-повърхностни познания по теорията на Фройд, би казал, че проблем имаш ти. Откъде идва тази агресия? Мислех, че пушенето успокоява. Може ли да си дръпна?
Айри беше забравила запаления джойнт в ръката си.
— А, да бе, ясно. Пушим си редовно, а?
— Уча се.
Джуджето, старейшината и гоблинът изсумтяха и издадоха бълбукащи звуци.
— Аха — въздъхна Айри и се пресегна да му подаде фаса. Все едно.
— Айри!
Беше Милат. Беше забравил да си вземе джойнта от нея и тичаше да си го прибере обратно. Айри, която се канеше да подаде цигарата на Джошуа, се обърна рязко и в същия момент забеляза Милат и усети приближаващ към нея тътен. Нещо се разтресе и разклати желязната армия от гоблини на Джошуа, а миг по-късно ги катурна на земята.