— Какво по… — подхвана Милат.
Беше училищната шайка. По предложение на члена на училищно-родителското настоятелство и родител Арчибалд Джоунс, бивш военен с опит в полевите операции, бе решено да атакуват от двата фланга (правеше се за пръв път), наброяващият им стотина човека отряд приложи елемента на изненадата, нямаше никакво друго предупреждение освен звука на приближаващите им стъпки; оградиха копеленцата, като им отрязаха всеки път за бягство и хванаха непрокопсаниците Милат Икбал, Айри Джоунс и Джошуа Чалфън на местопрестъплението, докато пушат марихуана.
Директорът на "Гленард Оук" беше в състояние на постянна бойна готовност. Косата му се бе отдръпнала и стоеше така като упорит отлив. Орбитите на очите му бяха дълбоки, устните му — вгънати навътре в устата, за тяло почти не можеше да се говори или по-скоро физическият минимум, с който разполагаше, бе прегънат в малък, усукан пакет, пристегнат от чифт кръстосани ръце и крака. В противовес на този личен, вътрешен колапс директорът бе настоял столовете в кабинета му да бъдат подредени в широк кръг — щедър жест, с който се надяваше да помогне на всеки да вижда и чува останалите, за да може по-спокойно да изрази своята гледна точка и да бъде чут, така че всички заедно да работят за решаването на проблемите, а не да мислят за наказания за лошо поведение. Някои родители се притесняваха, че директорът е заклет либерал. Ако питате Тина, секретарката му (не че някой някога питаше Тина за каквото и да било, о, не, за нищо на света, само въпроси като "Е, какво са направили тези тримата нехранимайковци?"), всичко това приличаше по-скоро на кръвоизлив.
— Е — обърна се директорът към Тина с печална усмивки, — какво са направили тези тримата нехранимайковци?
Тина уморено прочете на глас трите обвинения в притежание на "мари-ху-ана". Айри вдигна ръка да възрази, но директорът я спря с блага усмивка.
— Ясно. Това е засега, Тина. Би ли оставила вратата открехната на излизане, да, още мъничко… чудесно — не искам да се чувстват като в затвор. Така. Да видим. Според мен най-цивилизованият начин да го направим — продължи директорът, като постави дланите върху коленете си обърнати нагоре, за да покаже, че не държи скрити оръжия, — без да говорим един през друг, е да започнем с теб, Милат, и да завършим с Джошуа, а после, като видим изложените факти, ще си кажа последната дума и толкова. Относително безболезнено. Става ли? Добре.
— Искам цигара — каза Милат.
Директорът се понамести. Смени положението на краката си, като прехвърли кльощавия си ляв крак върху десния, който досега беше отгоре, допря показалците на двете си ръце до устните във формата на куличка и дръпна глава по зад като костенурка.
— Милат, моля те.
— Имате ли пепелник?
— Хайде, Милат, стига…
Тогава ще отида да дръпна една на вратата.
По този начин цялото училище държеше директора в шах. Човекът не можеше да пусне хилядата си питомци да плъзнат из улиците на Крикълуд да пушат, да вредят на реномето на училището. Все пак беше ерата на рейтингите, на претенциозните родители, които се навират в редакцията на "Таймс Едюкейшънъл Сапълмънт", пишат писма с оценки на училищата, цитират цифри и отчети на инспектори. Директорът беше принуден да изключи пожарните сирени, понякога за цял срок, и да затвори пушачите зад стените на училището.
— Добре, виж… премести си стола по-близо до прозореца. Хайде, не е чак такъв повод за веселба. Точно така. Та?
От устните на Милат увисна една цигара "Ламбърт & Бътлър".
— Огънче?
Директорът заровичка в джоба на ризата си, където сред хартийки за цигари и химикалки имаше пакет немски тютюн и запалка.
— Заповядай. — Милат запали и издуха дима към директора, който се закашля като старица. — Така, Милат, ти пръв. Понеже очаквам от теб поне това. Изплюй камъчето.
— Бях там, зад кабинетите по биология и химия, става дума за духовното ми израстване — каза Милат.
Директорът се наведе напред и няколко пъти тупна устните си с куличката от пръсти.
— Ще трябва да се постараеш малко повече с обясненията, Милат. Ако е нещо, свързано с религията, може само да ти е от полза, но трябва да знам.
Милат продължи:
— Разговарях с приятеля си Хифан.
Директорът поклати глава.
— Не те разбирам, Милат.
— Той е духовен водач. Получавах съвет.