Выбрать главу

— Духовен водач? Хифан? В нашето училище ли учи? За някакъв култ ли става въпрос, Милат? Ако е култ, трябва да знам.

— Не е култ, по дяволите — не се стърпя Айри и се намеси. — Може ли да приключваме? След десет минути съм на музика.

— Милат говори, Айри. В момента изслушваме Милат.

И да се надяваме, че когато стигнем до теб, Милат ще прояви малко повече уважение, отколкото му демонстрираш ти. Става ли? Важно е да общуваме един с друг. Добре, Милат. Продължавай. Какъв по-точно духовен водач?

— Мюсюлмански. Помагаше ми с вярата, чат ли си? Той е лидерът на килбърнския клон на "Крепко единство на воините на ислямския народ".

Директорът се намръщи:

— КЕВИН?

— Наясно са, че имат проблем с акронима — обади се Айри.

— Значи това момче е от КЕВИН — продължи оживен директорът. — Той ли ви осигурява материала?

— Не. — Милат изгаси фаса си на перваза. — Материалът си беше мой. Хифан ми говореше, аз си пушех.

— Вижте — не издържа Айри след още няколко минути размяна на въпроси и отговори. — Работата е много проста. Материалът си е на Милат. Аз си дръпнах, без изобщо да се замисля, после дадох на Джошуа да я подържи за секунда, докато си завържа връзката, но той съвсем нищо общо няма. Разбирате ли? Е, а сега може ли да си вървим?

— Напротив, имам!

Айри се обърна към Джошуа.

— Моля?

— Тя се опитва да ме покрие. Част от марихуаната беше моя. Продавах марихуана. И тогава ченгетата ме спипаха.

— О, мили боже. Чалфън, ти си се чалнал!

Може и така да беше. Може би. Но през последните два дни Джошуа спечели повече уважение, бе потупан по гърба от повече хора и като цяло му порасна работата повече, отколкото през целия му живот досега. Част от блясъка на Милат сякаш по подразбиране бе поръсил и неговите рамене, а колкото до Айри — е, той позволи "смътният интерес" да прерасне за последните два дни в по-сериозна свалка. Грешка. Имаше нещо неустоимо за Джош и у двамата. По-силно, отколкото у джуджето Елджин или магьосника Молох. Беше му приятно да общува с тях, макар и от дъжд на вятър. Благодарение на тях двамата вече не го смятаха за зубрач, внезапно напусна кулоарите и се оказа под училищния прожектор. Нямаше да се върне обратно на тъмно без бой.

— Вярно ли е, Джошуа?

— Да… хм, започна невинно, но ми се струва, че вече имам сериозен проблем. Не искам да съм дилър на наркотици, но е по-силно от мен…

— О, за бога…

— Виж, Айри, ще трябва да оставиш Джошуа да се изкаже. Неговата дума тежи точно толкова, колкото и твоята.

Милат посегна към джоба на директора и извади пакета му с тютюн. Изсипа съдържанието на масичката.

— Така, Чалфън. Щом си момче от гетото, премери ми една осминка.

Джошуа погледна вонящата кафява купчина.

— Европейска или английска?

— Би ли направил каквото предложи Милат? — показа раздразнението си директорът и се наведе напред за по-добра видимост. — За да приключим с този въпрос.

С треперещи пръсти Джошуа взе щипка тютюн и я вдигна на дланта си. Директорът бутна ръката на Джошуа под носа на Милат за проверка.

— Това ако е осминка унция, аз съм трамвай — презрителни отбеляза Милат. — От тебе не бих си купил нищо, ако ще да пукна.

— Добре, Джошуа — каза директорът, като прибра тютюна обратно в кесийката. — Вече спокойно мога да кажа, че играта свърши. Дори аз знам, че това количество е много далеч от осминка унция. Притеснявам се обаче, че изпита необходимост да излъжеш и с теб ще трябва да си насрочим ден и час, за да поговорим по въпроса.

— Да, сър.

— Междувременно разговарях с родителите и на трима ви и с оглед училищната политика за ограничаване на наказанията и насърчаване на ползотворното сътрудничество, те благородно предложиха двумесечна програма.

— Програма ли?

— Всеки вторник и четвъртък ти, Милат, и ти, Айри, ще посещавате Джошуа в дома му и ще сформирате двучасова работна група за подготовка по математика и биология — по вашите най-слаби и неговите най-силни предмети.

Айри изсумтя.

— Кажете ми, че се шегувате!

— Знаеш прекрасно, че говоря напълно сериозно. Идеята мм се вижда много интересна. По този начин силните страни на Джошуа може да бъдат поставени в услуга и на двама ви, като в същото време попаднете в стабилно обкръжение и не на последно място — стоите далеч от улицата. Разговарях с родителите ви и всички са съгласни с… този план. Най-вълнуващото е, че бащата на Джошуа е изтъкнат учен, а майка му — специалист по градинско озеленяване, ако не греша, така че бихте могли да извлечете много ползи. Двамата имате голям потенциал, но ми се струва, че се замесвате в дейности, които вредят пагубно на този потенциал — не знам дали е до семейна среда, или лични дрязги, — но при всички положения е добра възможност да ги избегнем. Надявам се да прозрете, че това не е просто наказание. Нещо конструктивно е. Хора помагат на хора. И силно се надявам да участвате с желание и ентусиазъм. Тези неща отдавна са залегнали в историята, духа и нравите на "Гленард Оук", още по времето на самия сър Гленард.