Още на следващия ден написал наелектризиращо писмо до редакцията на "Таймс" и дарил четирийсет хиляди лири на една мисионерска общност с условието да се нанесат в голямо имение в Лондон. Тук ямайците можели да работят рамо до рамо с англичаните, да пакетират цигарите на сър Едмънд и да получават общообразователна подготовка от англичаните вечер. Било предвидено да бъде построена черквица, прилежаща към главната фабрика. А в неделя, продължил сър Едмънд, ямайците трябвало да водят англичаните на църква и да им показват как се слави Бог.
Всичко било построено и — след като набързо им обещал да се къпят в злато — сър Едмънд натоварил три кораба с ямайци и ги изпратил към Северен Лондон. Две седмици по-късно от другия край на света ямайците изпратили на Гленард телеграфическо съобщение, че са пристигнали живи и здрави, а Гленард им изпратил отговор да поставят под табелата с вече гравираното негово име мотото Laborare est Orare. Известно време всичко вървяло по мед и масло. Ямайците били оптимисти по отношение на Англия. Изтласкали лошото време някъде назад в съзнанието си и били трогнати от внезапния ентусиазъм на сър Едмънд и от интереса към благоденствието им. Ала сър Едмънд рядко успявал да съхрани задълго ентусиазма и интереса си. Умът му представлявал малка топка с големи дупки, през които редовно изтичали какви ли не страсти; така "вярата в ямайците" скоро била изместена в обърнатото сито на съзнанието му от други интереси: "раздразнителността на хиндуистките воини", "опърничавите английски девици", "влиянието на силната жега върху сексуалния нагон на тринидадките". През следващите петнайсет години, ако не се броят сравнително редовните чекове, изпращани от иконома на сър Едмънд, във фабриката "Гленард Оук" не чули и вест за него. После, при земетресението от 1907 година в Кингстън, Гленард бил премазан от паднала мраморна Дева Мария пред погледа на бабата на Айри. (Това са стари тайни. Те ще пробият като мъдреци, щом дойде му дойде времето.) Злочест ден. Същият месец сър Едмънд имал намерение да се завърне на Британския бряг, за да види как се развиват нещата с отдавна занемарения му експеримент. Писмо, написано от него, в което споделял подробности около пътуването си, пристигнало в "Гленард Оук" горе-долу по същото време, когато от лявото ухо на горкия човечец се измъкнал червей, който два дни си проправял път през мозъка му. Но макар да нагостил червеите, на Гленард му било спестено още по-голямо мъчение, понеже с експеримента му нещата не вървели добре. Разноските по транспортирането на влажен, тежък тютюн към Англия били поначало нерентабилни; когато шест месеца по-рано финансите на сър Едмънд секнали, бизнесът му потънал, мисионерската общност се изнесла тихомълком, а англичаните заминали да си търсят работа другаде. Ямайците понеже нямало къде другаде да си намерят работа, останали като броели дните до привършването на хранителните им запаси. По това време вече били добре запознати с условното наклонение, таблицата за умножение, живота и страданията на Уилям Завоевателя и особеностите на равностранния триъгълник но били гладни. Някои умрели от този глад, други били хвърлени зад решетките за дребни провинения, немалко успели да си проправят път към Ийст Енд и английската работническа класа. Седемнайсет години по-късно, през 1924 година, шепа от оцелелите се озовали на Изложението на Британската империя, облечени като ямайци на ямайския щанд, представяйки ужасяваща възстановка на предишното си съществуване — тарамбуки, коралови нанизи — защото сега те вече били англичани, по англичани от англичаните, ако се съди по силата на тяхното разочарование. Като цяло, директорът грешал: Гленард не представлявал никакъв пример за идните поколения. В историята не се попада по собствен избор, в рисковия бизнес на унаследяването няма нищо сигурно. Гленард би изпаднал в ужас да разбере, че е оставил диря не в професионалния живот или образованието на хората, а в личен план: той останал в кръвта на хората и в кръвта на техните семейства; в кръвта на три поколения имигранти, които се чувствали едновременно изоставени и гладни, дори в семейното лоно и пред богато пиршество; дори в кръвта на Айри Джоунс от ямайския род Боудън, макар че тя не го знаеше (все пак някой би трябвало да ѝ каже да погледне назад към Гленард; Ямайка е малък остров, можеш да го обиколиш пешком за един ден, а жителите му все някога и при някакви обстоятелства са се срещали).