— Наистина ли имаме избор? — попита Айри.
— Вие бяхте искрени с мен — каза директорът, като хапеше бледите си устни — и аз искам да съм искрен с вас.
— Нямаме избор.
— Честно казано, нямате. Или програмата, или два месеца извънкласни учебни занимания. Боя се, че трябва да се съобразяваме с хората, Айри. И ако не можем да се съобразяваме с всички хора през цялото време, поне бихме могли…
— Аха, супер.
— Родителите на Джошуа са невероятни хора, Айри. Вярвам, че цялото начинание ще те научи на много неща. Не мислиш ли, Джошуа?
Джошуа засия.
— О, да, сър. Мисля, и още как.
— И да ви кажа, най-вълнуващото е, че това може да се окаже пилотен проект за цял набор подобни програми — размечта се на глас директорът. — Създава контакт между деца в неравностойно положение или от малцинствени групи с техни съученици, които имат какво да им предложат. Може да се получи обмен и в двете посоки. Деца да учат деца на баскетбол, футбол и прочее. Може да намерим финансиране.
При вълшебната думичка "финансиране" хлътналите очи на директора зачезнаха под трепкащите му клепачи.
— Зарежи, човек — взе да клати невярващо глава Милат. — Трябва ми фас.
— На две! — последва го навън Айри.
— До вторник, хора! — провикна се Джошуа.
12 Кучешки зъби: разкъсването
Сравнението може би е малко пресилено, но сексуалната и културната революция, която преживяхме през последните две десетилетия, се родее немалко с градинската революция, избухнала сред затревените бордюрчета и заравнените лехички. Навремето се задоволявахме с бледи двугодишни цветя, които надничаха свенливо над пръстта и цъфтяха не повече от един-два пъти годишно (ако човек има късмет), а сега изискваме и многообразие, и дълготрайност- 365 дни в годината пламенни багри на екзотични цветя. Едно време градинарите се кълняха в надеждността на самоопрашващите се растения, при които прашецът се пренася от тичинката върху близалцето на един и същ цвят (автогамия), но сега набрахме повече смелост и решително прегърнахме достойнствата на кръстосаното опрашване, при което прашецът се пренася върху друг цвят на същото растение (гейтоногамия) или върху цвят на друго растение от същия вид (ксеногамия). Птичките и пчеличките, гъстата мъгла на цветния прашец — това е истината! Да, самоопрашването е по-простият и по-сигурният от двата механизма за оплождане, особено за множество видове, които се разпространяват чрез безкрайно възпроизвеждане на една и съща наследствена черта. Ала видовете, които се клонират в такива еднообразни поколения, носят риска цялата им популация да бъде заличена с едно-единствено еволюционно събитие. Точно както на обществената и политическата сцена, така и в градината промяната трябва да е единствената константа. Нашите родители и техните петунии много са препатили, докато научат този урок. Безчувствената История следва своя ход и с жестока непоколебимост смачква цяло поколение и неговите едногодишни растенийца.
Безспорно кръстосаното опрашване осигурява по-разнообразно поколение, по-способно да оцелява в променящата се среда. Смята се, че растенията с кръстосано опрашване произвеждат повече и по-качествени семена. Ако вземем за пример дванайсетмесечния ми син (рожба на кръстосано опрашване между загубена за католическата вяра феминистка, посветена на градинарството, и евреин интелектуалец!), мога да гарантирам с пълна категоричност, че е точно така. Ето какво излиза, момичета: ако искаме и следващите десет години да носим цветя в косите, тези цветя трябва да са издръжливи и винаги подръка, а това е постижимо само за най-посветените от нас. Ако искаме да осигурим весели площадки за игрите на своите деца и кътове за размисъл за своите мъже, трябва да създадем многообразни и интересни градини. Велика и щедра е Майката Земя, но дори тя от време на време се нуждае от помощ!
Джойс Чалфън, "Новата сила на цветята",
издателство "Катърпилър", 1976
Джойс Чалфън написа "Новата сила на цветята" през знойното лято на 1976 година на задръстения с вещи таван с изглед към буйно растящата ѝ градина. Това бе наивното начало на една особена малка книжка — която стана доста популярна и се продаваше добре чак до края на седемдесетте (не беше от задължителните атрибути върху масите в хола, но при внимателно вглеждане можеше да бъде открита в библиотеката на кажи-речи всяка представителка от поколението на бебешкия бум, сбутана при другите култови четива като доктор Спок, Шърли Конран и някой опърпан екземпляр от "Третият живот на Грейндж Копланд" на Алис Уокър в изданието на "Уименс Прес"). Популярността на "Новата сили на цветята" изненада най-много самата Джойс. Книгата на практика се написа самичка за някакви си три месеца, по-голямата част от които тя прекара по лека тениска и къси панталонки заради жегата, като кърмеше Джошуа на неравномерни интервали, едва ли не разсеяно, и си мислеше-докато абзаците се лееха с лекота, — че точно за такъв живот е мечтала. Именно такова бъдеще дръзна да си представи, когато седем години по-рано забеляза как умните очички на Маркъс измерват едрите ѝ бели крака под минижупа, с който прекосяваше двора на престижния му колеж. Джойс беше от хората, които разбират за какво иде реч моментално, от пръв поглед, още докато бъдещият ѝ съпруг си отваряше устата за първото нервно "здравей".