За да запълни дългите дни, през които оставаше сама в къщата (Маркъс пътуваше до колежа), Джойс бореше досадата, като прелистваше огромните запаси от списания, за които семейството беше абонирано ("Новият марксизъм", "Живият марксизъм", "Нова наука", "Оксфам Рипорт", "В помощ на третия свят", "Журнал на анархиста"), и усещаше копнеж по гологлавите румънчета и красивите етиопчета с изпъкналите кореми — знаеше, че наистина е ужасно, но това е положението: от лъскавата хартия протягаха ръчички деца, които се нуждаеха от нея. Джойс имаше нужда да имат нужда от нея. Сама си го признаваше. Например, всеки път се чувстваше сломена, когато едно след друго тежко зависимите ѝ от кърмата деца най-накрая се отказваха от сученето. Обикновено проточваше този период до две или три години, за Джошуа даже четири, но въпреки че предлагането не се изчерпваше, търсенето в крайна сметка свършваше. Живееше в ужас от неизбежния миг, когато щяха да минат от мека на твърда храна, от калций — на подсладените плодови сокове. Именно когато приключи и с кърменето на Оскар, Джойс се хвърли отново в градинарството - тази топла пазва, в която мънички създания разчитаха само на нея.
И ето че един хубав ден в живота ѝ нахлуха — без особено желание Милат Икбал и Айри Джоунс. По това време Джойс беше в градината и със сълзи на очи преглеждаше своите делфиниуми сорт "Кавалер" (бледовиолетови и кобалтовосини, с бездънно черни сърцевини като дупка в небето) за трипси — противни твари, които вече бяха успели да съсипят маклеите ѝ. На вратата се позвъни. Отметнала глава, Джойс изчака, докато чуе пантофите на Маркъс да затопуркат надолу по стълбите от горния етаж, където се намираше кабинетът му, и щом се увери, че той ще отвори, заби отново поглед в храстите. С повдигнати вежди инспектира пищните двойни цветове, щръкнали по двуметровите стебла на делфиниума. "Трипси", изрече на глас, забелязвайки характерната деформация по всяко второ цвете; "Трипси", повтори не без удоволствие, защото сега имаше проблем за решаване и от това даже можеше да излезе книга или поне една глава. Трипси. Джойс знаеше това-онова за трипсите:
Трипси — популярно название на дребни насекоми, които се хранят с голямо разнообразие от растения и намират особено благоприятна среда в топлите помещения за отглеждане на стайни или екзотични растения. Възрастните индивиди при повечето видове достигат не повече от 1.5 мм (0.06 инча) дължина; някои са безкрили, но други притежават два чифта къси крила с космати краища. И възрастните индивиди, и малките имат остри смукателни хоботчета. Въпреки че опрашват някои растения и се хранят с други вредители, трипсите са хем радост, хем проклятие за днешния градинар и обикновено се смятат за вредител, който трябва да се ограничава с инсектициди, например "Линдекс". Научна класификация: трипсите са от разред Тизаноптера.
Джойс Чалфън, Вътрешният живот на домашните растения", от показалеца на вредителите и паразитите
Да. Трипсите имат добър инстинкт: като цяло са благородни, полезни организми, които помагат за развитието на растението. Намеренията им са добри, но прекаляват, не се задоволяват с опрашването и изяждането на вредителите, а започват да ядат и самото растение, при това отвътре. Ако ги оставите, трипсите ще заразяват поколения след поколения делфиниуми. Какво може да се направи, ако — както в случая — "Линдекс" не подейства? Какво друго, освен кастрене, безмилостно кастрене и после пак всичко отначало? Джойс пое дълбоко дъх. Правеше го за делфиниума. Правеше го, защото без нея делфиниумът нямаше да оцелее. Измъкна огромната градинарска ножица от джоба на престилката, стисна здраво яркооранжевите дръжки и мушна оголената гуша на синия делфиниум между металните челюсти. Сложно нещо е любовта.