— Джойс! Джооойс! Джошуа и приятелите му с марихуаната са тук!
Грациозен. Идва от латинската дума "грация", красота. Тази дума прониза Джойс, когато Милат Икбал пристъпи по стъпалата на зимната ѝ градина — хилеше се на неумелите шеги на Маркъс и засенчваше виолетовите си очи от ниското зимно слънце. Грация: не просто идеята, а цялата физическа пума се появи пред нея, сякаш някой я бе отпечатал върху ретината ѝ: ГРАЦИЯ — красота, където най-малко я очакваш, скрита в дума, която звучеше така, сякаш означава оригване или кожна инфекция. Красота у висок мургав младеж, кон за Джойс би трябвало да е неразличим от всички онези, <; които редовно купуваше мляко и хляб, подаваха ѝ сметки проверка или на които тя подаваше чековата си книжка и дебелото стъкло на банковото гише.
— Милят Икбол — демонстративно пребори чуждестранните срички Маркъс. — И Айри Джоунс, несъмнено. Приятелите на Джош. Тъкмо му казвах, че тези са най-хубавите му приятели от всички, които сме виждали. Обикновено са дребни и слабички, толкова далекогледи, та чак късогледи, все с криви стъпала. И никога от женски пол. Ха! — продължи весело Маркъс, без да обръща внимание на ужасения поглед на Джошуа. — Просто е страхотно, че сте тук. Оглеждаме се за съпруга за нашия стар Джошуа…
Маркъс стоеше на градинските сгънала и открито се любуваше на гърдите на Айри (в интерес на истината тя беше поне глава и нещо по-висока от него).
— Той е добро момче, умник, малко не го бива с фракталите, но ние пак си го обичаме. Ами…
Маркъс направи пауза, защото Джойс излезе от градината, свали ръкавиците, ръкува се с Милат и влезе с всички останали в кухнята.
— Какво голямо момиче.
— Ъм… мерси.
— В нашето семейство това много се цени — хората, които обичат да похапват. Няма Чалфън, който да не хапва добре. Аз не наддавам нито кило, но на Джойс ѝ се лепи. Само дето трябва, естествено. Ще останете ли за вечеря?
Айри стоеше безмълвна насред кухнята, твърде нервна, за да каже каквото и да било. Тези родители бяха от съвсем непознат за нея вид.
— О, остави го Маркъс — закачливо ѝ намигна Джошуа, - дъртия му перверзник. Ние така си се майтапим в семейството. Почват те на къси пасове още от вратата. Да видят колко ти е акълът. Моите родители не са много по любезностите. Джойс, това са Айри и Милат. Онези двамата от поляната зад кабинета по физика.
Джойс, успяла да се поотърси от първоначалната замая по Милат Икбал, се взе в ръце точно навреме, за да изиграе успешно определената ѝ роля на мама Чалфън.
— Аха, значи вие двамата разхайтвате големия ми син. Аз съм Джойс. Искате ли чай? Ето кой бил кофти компанията на Джош. Тъкмо кастрех делфиниумите. Това са Бенджамин, Джак, а там в коридора е Оскар. Ягода с манго или обикновен?
— За мен обикновен, мерси, Джойс — каза Джошуа.
— И за мен — обади се Айри.
— Ъхъ — додаде Милат.
— Три обикновени и един мангов, Маркъс, миличък, ако обичаш.
Маркъс, който тъкмо се измъкваше към вратата с прясно натъпкана лула, се завтече обратно с измъчена усмивка.
— Аз съм роб на жена си — изрече и я обгърна през кръста като комарджия, който загребва чиповете към себе си. — Иначе можеше да ми избяга с първия привлекателен младеж, който мине през къщата. Тази седмица обаче не мисля да ставам жертва на дарвинизма.
Прегръдката, и без това красноречива като всяка прегръдка, бе специално обърната към публиката, а гледката несъмнено беше предназначена конкретно за Милат. Големите млечносини очи на Джойс не се отделяха от него.
— Това ти трябва, Айри — с театрален шепот изфамилиарничи Джойс, сякаш се знаеха от поне пет години, а не от пет минути. — Дългосрочно ти трябва мъж като Маркъс. Еднодневките стават да се позабавлява човек, но що за баща би излязло от тях?
Джошуа се изчерви.
— Джойс, та тя току-що влезе! Остави я поне да си изпие чая!