— Ще останете за вечеря, нали? — примоли им се Джойс. — Оскар много иска да останете. Оскар обича непознати, те го зареждат. Особено тъмнокожите! Нали, Оскар?
— Не, не обичам — изплю се в ухото на Айри Оскар. — Мразя тъмнокожи непознати.
— Тъмнокожите непознати много го зареждат — прошепна Джойс.
Това бе столетието на непознатите — тъмни, кафяви, жълти, бели. Столетието на големия имигрантски експеримент. И чак сега бе станало възможно да срещнеш Исак Лян на детската площадка край езерцето с рибките, Дани Рахмам на футболната врата, Куан О'Рурк да тупка баскетболната топка, а Айри Джоунс да си тананика. Деца, чиито първи и последни имена образуваха взривоопасна смес. Имена, от които лъхаше на масово изселване, претъпкани корабчета и самолети, студено посрещане, медицински прегледи. И чак сега бе станало възможно, може би само в Уилсдън, да видиш първите приятелки Сита и Шарън, които хората непрекъснато бъркаха, защото Сита е бяла (майка ѝ бе харесала името), а Шарън е пакистанка (майка ѝ бе преценила, че така е по-добре, че ще спести неприятности на дъщеря си). И въпреки цялото омесване, въпреки че най-накрая се наместихме взаимно в живота си с приемлива степен на удобство (като човек, който се връща в леглото на половинката си след среднощна разходка), пак ни е трудно да признаем, че няма по-големи англичани от индийците, нито по-големи индийци от англичаните. Все още има млади бели мъже, които се гневят на всичко това: понякога, когато кръчмите затворят, те излизат по зле осветените улици с кухненски нож в ръка.
Ала имигрантът само би се изсмял на страховете на националиста — зарази, изнасилване или смесване на гените; колко по-незначително е всичко това, дреболия, в сравнение със страховете на имигранта: от размиване, от изчезване.Дори невъзмутимата Алсана Икбал често се будеше, обляна в пот, след като цяла нощ бе сънувала как Милат (генетично ББ , където Б означава бенгалец) се жени за някоя Сара (АА,където А означава арийка) и се ражда Майкъл (БА), който на свой ред се жени за някоя Люси (АА) и оставя на Алсана куп правнуци със странна външност (ааааааа!), бенгалското в тях — съвсем избледняло, генотипът потиснат от фенотипа. Това е едновременно най-ирационалното и най-естественото чувство на света. В Ямайка даже е скрито в граматиката: там няма избор от лични местоимения, няма разлика между мен, теб или тях, има само едно чисто, хомогенно аз. Когато научи за брака на Клара, Хортенс Боудън, самата тя наполовина бяла, отиде до къщата на дъщеря си, застана на прага и заяви: "Да е ясно: оттук нататък аз и аз не си говорим", врътна се на пети и никога не наруши думата си. Хортенс не беше вложила толкова усилия да се омъжи за чернокож, да спаси гените си от затриване, та да се примири с мисълта, че дъщеря ѝ ще роди поредните светлокожи деца.
В Икбаловия дом двата фронта също бяха ясно очертани. Когато Милат водеше някоя Емили или Люси, Алсана тихо плачеше в кухнята, а Самад отиваше в градината да си го изкара на кориандъра. На следващата сутрин започваше играта на изчакване и яростното хапане на устни, докато съответната Емили или Люси не си тръгнеше, за да може да избухне словесната война. При Айри и Клара проблемът оставаше неизречен, защото Клара знаеше, че не е в положение да критикува. Тя обаче не правеше и опит да прикрие разочарованието и болезнената си печал от зеленооките холивудски идоли в стаята светилище на Айри до тумбите бели приятели, които ѝ идваха на гости. Клара виждаше дъщеря си сред океан розова кожа и се страхуваше, че приливът ще отнесе Айри.
Отчасти това беше причината Айри да не спомене Чалфънови пред родителите си. Не че се канеше да се чифтосва там, но за всеки случай. Изпитваше към тези хора неопределена юношеска страст, всепоглъщаща, но без конкретна цел и посока. Просто искаше… ами искаше да се слее с тях. Искаше тяхната английскост. Тяхното чалфънство. Тази чистота. Не ѝ хрумваше, че в известен смисъл и Чалфънови бяха имигранти (трето поколение, през Германия от Полша, където са се качвали Чалфеновски), нито че те се нуждаеха от нея точно толкова, колкото тя от тях. За Айри Чалфънови бяха по англичани от англичаните. Когато прекрачваше прага на къщата им, тя изпитваше гузна радост — като евреин, задъвкал наденица, или хиндуист, нагънал "Биг Мак". Тя пресичаше граници, за да се промъкне в Англия; усещаше го като някакъв страшно бунтарски акт, все едно се пъхаше в чужда униформа или чужда кожа.