Просто каза, че вторник вечер играе баскетбол, и толкова.
В дома на Чалфънови разговорът се лееше. На Айри ѝ се струваше, че там никой не се моли, нито крие чувствата си в кутии за инструменти, нито милва мълчаливо избелелите фотографии, питайки се какво ли би станало ако. Разговорът беше същността на живота.
— Здрасти, Айри! Влизай, влизай, Джошуа е в кухнята с Джойс. Добре изглеждаш. Милат не е ли с теб?
— Ще дойде после. На среща е.
— Ясно. Ако на изпитите ви задаваха въпроси за устното общуване, щеше направо да пее. Джойс! Айри дойде! Е, как е ученето? Минаха — колко? Вече четири месеца? Попиваш ли от Чалфъновия гений?
— Ами, бива, бива. Не съм си и представяла, че науката ми се удава… но явно се получава. Не знам де. Понякога чак мозъкът ме боли.
— То е, защото дясната страна на мозъка ти се събужда от дълъг сън и пак влиза във вихъра на нещата. Много съм впечатлен; казах ти, че всеки слабак с хуманитарен профил за нула време може да задобрее в науките — а, впрочем пристигнаха снимките на турбомишката. Напомни ми после, нали искаше да ги видиш? Джойс, голямата ни кафява богиня дойде!
— Стига де, Маркъс… Здрасти, Джойс. Здрасти, Джош. Здрасти, Джак. Ооо, здравей, Оскар, сладкишче.
— Здрасти, Айри! Ела, дай целувка. Оскар, виж, Айри е дошла да ни види! Виж му само муцунката… чуди се къде е Милат, нали, Оскар?
— Не.
— Ах, миличък, знам, че се чудиш… виж му муцунката… много се разстройва, когато Милат не дойде. Оскар, кажи на Айри как се казва новото ти маймунче, дето татко ти го подари.
— Джордж.
— Не, не е Джордж — нарече го Милат Маймунчето, не помниш ли? Защото маймунките са непослушни, а Милат е същият пакостник, нали, Оскар?
— Де да знам. Не ми пука.
— Оскар много се разстройва, когато Милат не дойде.
— Скоро ще се появи. Има среща.
— Кога пък няма среща! И все едни гърдести девойки! Ще вземем да ревнуваме, нали, Оскар? Прекарва повече време с тях, отколкото с нас. Ама стига съм се шегувала. На теб сигурно не ти е лесно.
— Не, всъщност няма проблем, Джойс. Свикнала съм.
— Обаче всички обичат Милат, нали, Оскар? Как да не го обичат, нали, Оскар? И ние го обичаме, нали, Оскар?
— Мразя го.
— О, Оскар, не говори глупости.
— Може ли вече да спрем да говорим за Милат, ако обичаш?
— Да, Джошуа, ясно. Чуваш ли го как ревнува? Опитвам се да му обясня, че Милат има нужда от малко повече грижа, нали разбираш. Идва от толкова тежка среда. Същото е, когато отделям повече време за божурите, отколкото за богородичките ми, защото богородичките могат да растат навсякъде… Ама понякога си много себичен, Джоши.
— Добре бе, мамо, добре. Какво правим с вечерята — преди или след ученето?
— Аз мисля преди, става ли, Джойс? Цяла нощ ще работя по турбомишката.
— Турбомишка!
— Тихо, Оскар, опитвам се да чуя татко.
— Защото утре трябва да предам една статия, така че по-добре да вечеряме рано. Ако нямаш нищо против, Анри, нали знам как обичаш хапването.
— Няма проблем.
— Не говори така, Маркъс, миличък, тя много се засяга на тема килограми.
— Не, всъщност не се…
— Засяга се? За килограмите си? Че кой не харесва големи момичета? Всеки случай не съм аз.
— Здрасти, хора. Вратата беше отворена, та влязох. Един ден ще дойде някой и ще ви избие всичките.
— Милат! Оскар, виж, Милат дойде! Оскар, много се радваш да видиш Милат, нали, миличък?
Оскар си стисна носа и се престори, че повръща, после хвърли един дървен чук по крака на Милат.
— Оскар толкова се вълнува, когато те види! Добре. Дойде тъкмо навреме за вечеря. Пиле с карфиол и млечен сос. Сядай. Джош, сложи якето на Милат някъде. Така. Как е положението?
Милат се стовари на масата, а очите му изглеждаха сякаш допреди малко са били пълни със сълзи. Измъкна си принадлежностите за пушене, заедно с пликче трева.
— Тъпо, мамка му.
— Тъпо какво? — разсеяно попита Маркъс, съсредоточен върху това да си отреже парче от масивната буца синьо сирене. — Не можа да ѝ свалиш гащите? Тя не щеше да свали твоите? Или нямаше гащи? Само от любопитство, какви ѝ бяха гащите…
— Татко! Престани! — изстена Джошуа.
— Ами Джош, ако успяваше понякога да свалиш нечии гащи — поде Маркъс, многозначително вторачен в Айри, — с удоволствие щях тебе да питам, но до този момент…