— Тихо, вие двамата — скара им се Джойс. — От вас не мога да чуя Милат.
Преди четири месеца на Джош му се струваше, че да е приятел с такъв готин пич като Милат е адски късмет. Вторнишките посещения на Милат вдигнаха акциите на Джош в "Гленард Оук" повече, отколкото можеше да си представи.
Подтикван от Айри, Милат вече идваше дори по собствено желание, на гости, и по всички правила Джошуа Чалфън — поначало известен като Чалфън Шишкото — би трябвало да г на седмото небе. Но не. Беше му писнало. Защото Джошуа не бе слагал в сметките мощното въздействие на Милатовото очарование. Притегателната му сила. Виждаше, че дълбоко в себе си Айри все още е омотана в паяжините му, а и дори собствената му майка понякога се държеше, все едно Милат е едничкият смисъл на живота ѝ — цялата енергия, иначе посвещавана на градината, на децата, на съпруга, сега бе изцяло насочена към едно нещо, привлечена като с магнит. Направо му беше писнало.
— Сега нямам право да говоря ли? Нямам право да говоря в собствената си къща?
— Не ставай глупав. Джоши. Виждаш, че Милат е разстроен… В момента просто се опитвам да се оправя с това.
— Горкичкият миличък Джоши — ехидно измърка Милат. — Мама не му обръща достатъчно внимание? Иска мами да му избърше задника?
— Майната ти, Милат.
— Така лиии…
— Джойс, Маркъс — обърна се Джошуа към тях в опит ли си осигури външен арбитър, — кажете му.
Маркъс лапна голяма хапка сирене и сви рамене:
— Щрахувам ше, че Милят не ми е в юришдикцията.
— Виж, Джоши, първо трябва да се оправя с това — поде Джойс, — а после ще…
Останалата част от изречението ѝ бе заглушено от трясъка на кухненската врата зад първородния ѝ син.
— Да го догоня ли? — попита Бенджамин.
Джойс поклати глава и целуна Бенджамин по бузата:
— Не, Бенджи. Най-добре да го оставим малко сам. — Тя се обърна пак към Милат, посегна към лицето му и прокара пръст по солената следа от някогашна сълза. — Така. Какво става?
Милат се зае бавно да си свива джойнт. Обичаше да ги кара да чакат. От всеки Чалфън можеш да изкопчиш повече, ако го оставиш да почака.
— О, Милат, недей да пушиш това нещо. Напоследък не сме те виждали без цигара. Оскар така се разстройва. Не е толкова малък и разбира повече, отколкото си мислиш. Знае какво е марихуана.
— Какво е ма-ри-хуа-на?
— Знаеш какво е, Оскар. Това, заради което Милат е и раздразнен, нали си говорихме днес… това, което убива мозъчните му клетчици.
— Мамка му, Джойс, разкарай ми се от главата.
— Аз само искам… — мелодраматично въздъхна Джойс и зарови пръсти в косата си. — Какво има, Милат? Пари ли трябват?
— Ами ако трябва да сме точни, да.
— Защо? Какво стана? Милат. Кажи ми. Пак нещо у дома ли?
Милат нави оранжево картонче в единия край на джойнта и го пъхна в устата си:
— К'во да стане, старият ме изрита, т'ва стана.
— Господи — изохка Джойс и сълзите ѝ бликнаха. Придърпа стола си и хвана Милат за ръката. — Ако аз ти бях майка, щях… Е, не съм ти майка, очевидно… но как може да е толкова некомпетентна… направо толкова ме е… представяш ли си, да оставиш мъжа си да отпрати едно от децата ти и да се отнася господ знае как с другото… просто съм…
— Остави я майка ми. Даже не си я виждала. Изобщо не говорех за нея.
— Ами тя не иска да се видим, нали? Ще кажеш, че се състезаваме.
— Млъквай, Джойс, мамка му.
— Е, така няма смисъл, нали? Да навлизаме… ти се разстройваш, когато… ясно е, нали виждам, просто е твърде близо до… Маркъс, дай малко чай, той има нужда да пийне чай.
— Майната ти! Не ти ща шибания чай. Все чай пиете. Абе, хора, сигурно пикаете чист чай.
— Милат, просто се опитвам…
— Ами недей…
Мъничко трева изпадна от джойнта на Милат и залепна на устните му. Той я взе и я мушна в устата си.
— Обаче бих пийнал коняче, ако ви се намира.
Джойс махна на Айри — какво да го правиш — и с жестове ѝ нареди, доближила палец и показалец, да му налее мъничко от трийсетгодишния "Наполеон". Айри се качи на една обърната кофа, за да стигне до коняка на най-горния рафт.
— Добре, сега спокойно. О'кей? О'кей. Така. Какво стана този път?
— Казах му шунда. Той си е шунда — Милат блъсна пропълзялата ръка на Оскар, който си търсеше играчка и беше хвърлил око на кибрита му. — Ще трябва да си намеря някъде да спя.
— И дума да не става, ще спиш у нас, разбира се.
Айри се протегна през Джойс и Милат, за да сложи тумбестата чаша коняк на масата.