— Нали знаеш, ембрионалните клетки са екстра, с тяхна помощ можем да разберем какви генетични фактори способстват за развитието на рака, но това, което всъщност ни интересува, е как нараства туморът в жива тъкан. Понеже за тази цел приближенията в лабораторна култура не ни вършат работа, просто не става. Тогава се заемаш да въвеждаш химични карциногени в целевия орган, но…
Айри слушаше с половин ухо, а другата половина от вниманието ѝ бе прикована върху снимките. Следващата беше на същата мишка, поне доколкото можеше да прецени, но този път отпред, където туморите бяха по-големи. Имаше един на врата, който наглед беше голям колкото ухото ѝ. Мишката обаче беше сякаш доволна. Като че ли нарочно си отглеждаше нова част от тялото, за да чуе какво ще каже Маркъс. Айри разбираше, че е тъпо да мисли така за една лабораторна мишка. Но все пак мишата муцунка отразяваше миши ум, в мишите очи светеше миши сарказъм, а мишата уста беше извита в лукава миша усмивка. Смъртоносна болест? казваше мишката на Айри, Каква смъртоносна болест?
— … бавно и несигурно. Ако обаче реконструираме истинския геном, така че конкретен рак да е изразен в конкретни тъкани в предварително зададени етапи от развитието на мишката, вече не разчитаме на случайността. Елиминирамеслучайните ефекти на мутагена. Вече работим с генетичната програма на мишката, сила, която активира онкогените вътре в клетките. Виждаш ли, тази мишка е млад мъжки екземпляр…
Сега "Турбомишката" беше стисната за предните лапи между два гигантски розови пръста, за да застане изправена като мишка от анимационен филм и да е принудена да вдигне глава. Сякаш плезеше розовото си мишо езиче на фотографа, в случая — на Айри. Туморите висяха от брадичката ѝ като огромни мръсни дъждовни капки.
— … и така онкогенът H-ras се внедрява в някои от кожните клетки и мишокът развива доброкачествен кожен папилом. Интересното всъщност е, че младите женски екземпляри не го развиват, което е…
Едното око беше отворено, другото — затворено. Като намигане. Хитро мишо намигане.
— … и защо? Заради мъжкото съперничество — от битките помежду им се получава абразия. Не биологичен, а социален императив. А генетичният резултат е все същият. Разбираш ли? Тези разлики могат да се видят само с трансгенните мишки, само като се експериментира с генома. Мишката, която сега гледаш, е уникална мишка, Айри. Заложих рак и ракът се появи точно когато очаквах. На петнайсетата седмица от развитието. Генетичният ѝ код е нов. Нова порода. Направо си е за патентоване, ако питаш мен. Или поне ми се падат част от авторските: да речем 80 процента за Господ, двайсет процента за мен. Или обратно, зависи колко добър адвокат си намеря. Ония нещастници в Харвард още спорят по въпроса. Лично мен не ме интересува патентът. Интересува ме науката.
— Еха! — възхити се Айри и неохотно върна снимките. — Супер трудно за разбиране. Наполовина схващам, наполовина — хич. Невероятно.
— Ами — с престорена скромност отвърна Маркъс, — запълвам си времето.
— Да можеш да елиминираш случайността…
— Елиминираш ли случайността, ще властваш над света - простичко обясни Маркъс. — Защо само онкогени? Ще можеш да програмираш всяка стъпка от развитието на който и да е организъм: възпроизводство, хранителни навици, продължителност на живота — той преправи гласа си, изопна ръце като зомби и завъртя очи: — СВЕ-ТОВ-НА ДО-МИ-НА-ЦИЯ.
— Направо виждам заглавията в жълтата преса — каза Айри.
— Сега обаче сериозно Маркъс се зае да подрежда обратно снимките в папката, за да ги върне в шкафа, — изучаването на изолирани породи трансгенни животни е ключово за разбирането на случайностите. Следиш ли ми мисълта? Жертваме една мишка за 5.3 милиарда човешки същества. Не е като да сме предизвикали миши апокалипсис. Нищо работа.
— Естествено, нищо работа.
— По дяволите! Тук е ужасна бъркотия!
Маркъс три пъти пробва да затвори долното чекмедже на шкафа и накрая, изгубил търпение, ритна страничните ламарини:
— Проклето чекмедже!
Айри надникна в отворения шкаф.
— Трябват ти повече разделители — решително заяви ги. Пък и използваш твърде много хартия с формат АЗ или и даже с някакъв нестандартен формат. Трябва да въведеш правила за сгъване, защото сега просто ги тъпчеш вътре., Маркъс отметна глава и се засмя: