— Правила за сгъване! Кой друг ще разбира от тази работа, ако не ти — крушата не пада по-далеч от дървото.
Той клекна до чекмеджето и го блъсна още няколко пъти.
— Сериозно ти казвам. Не знам как успяваш да работиш така. Даже училищните ми боклуци са по-добре организирани, а аз все пак не съм в бизнеса със Световната доминация.
Както беше клекнал, Маркъс вдигна поглед към нея. От този ъгъл тя се извисяваше като планина, като мек, пухкав модел на Андите.
— Знаеш ли какво: ще ти плащам петнайсетачка на седмица, ако идваш два пъти седмично и въвеждаш ред в тази бумажна мизерия. Така ще научиш повече, а и ще ми свършиш добра работа. А? Какво ще кажеш?
Какво да каже? Джойс вече плащаше на Милат общо трийсет и пет лири седмично за всевъзможни дейности, например да гледа Оскар, да мие колата, да плеви, да бърше прозорците и да изнася цветната хартия за рециклиране. Разбира се, тя всъщност плащаше за присъствието на Милат. За да държи енергията му до себе си. За да има кой да зависи от нея.
Айри разбираше каква сделка ѝ се предлага - тя нямаше да я приеме пияна, надрусана, отчаяна или объркана, както направи Милат. Нещо повече, тя това искаше — искаше да се слее с Чалфънови, да бъде плът от тяхната плът, да се откъсне от произволно хаотичното тяло на собственото си семейство и трансгенно да се присъедини към друго семейство. Уникално животно. Нова порода.
Маркъс се намръщи:
— Какво толкова размишляваш? Искам отговор през това хилядолетие, ако не възразяваш. Става или не става?
Айри кимна с усмивка:
— Естествено, че става. Кога започвам?
Алсана и Клара изобщо не бяха доволни. Отне им обаче известно време да си сверят часовниците и да обединят своето недоволство. Клара ходеше на вечерно училище три пъти седмично (предмети: британският империализъм от 1765 година до наши дни, средновековна уелска литература, феминизмът сред чернокожите), а Алсана се трудеше над шевната машина от тъмно до тъмно, докато край нея бушуваше семейната война. Двете само от време на време се чуваха по телефона, а още по-рядко се виждаха. Независимо едни от друга обаче изпитваха неясно безпокойство от историята с ходенето у Чалфънови, за които слушаха все повече и повече. След няколко месеца тайно наблюдение Алсана вече знаеше със сигурност, че редовните отсъствия на Милат от дома са свързани с това семейство. През делничните вечери пък Клара изобщо не можеше да хване Айри у дома и отдавна бе разбрала, че обясненията с баскетбола са измислица. Месеци наред слушате Чалфънови това, семейство Чалфънови онова, Джойс каза нещо страхотно, Маркъс е уникален мозък. Клара не би вдигала шум за нищо, тя отчаяно искаше само най-доброто за Айри и открай време вярваше, че жертвоготовността е девет десети от родителската работа. Даже беше предложила да си организират среща и да се запознае и тя с Чалфънови, но или параноята гонеше Клара, или Айри много се стараеше това да не се случи. Да търси помощ от Арчибалд нямаше смисъл. Той виждаше Айри рядко и по малко когато тя се прибираше, за да се изкъпе и облече или за да похапне — и като че ли не се притесняваше, че дъщеря му не спира да дрънка възторжено за децата на Чалфънови (Изглеждат симпатични, миличка) или пък какво направила Джойс (Така ли? Много умно, нали, миличка?), или какво казал Маркъс (Направо като Айнщайн, а, миличка? Е, късмет изкара ти. Трябва да бягам. В осем имам уговорка със Сами в "О'Конълс"). Арчи беше дебелокож като алигатор. Въобразяваше си, че бащинството, най-сигурният факт в живота на Арчи, му гарантира дотолкова сигурни генетични позиции, че не му и хрумваше вероятността да има друг претендент за короната. Клара беше оставена сама да хапе устни, да се надява, че няма да изгуби единствената си дъщеря и да преглъща кръвта.
Алсана обаче в последна сметка реши да воюва открито и ѝ трябваше съюзник. В края на януари 1991 година, след като отметнаха Коледата и Рамазана, тя звънна по телефона.
— Е, знаеш ли ги тези Чинкови?
— Чалфънови. Мисля, че фамилията е Чалфън. Май са родители на един от приятелите на Айри — изхитри се Клара, която искаше първо да разбере какво знае Алсана. — Джошуа Чалфън. Доколкото чувам, са приятно семейство.
Алсана изсумтя през носа:
— Аз ги наричам Чинкови — лакоми английски птички, които изкълвават най-хубавите зрънца! Тези хора ми отмъкнат детето, както птичките — дафиновите ми листа. Не, по-лоши са; те са птички със зъби, с остри кучешки зъбки — не просто крадат, а разкъсват! Какво знаеш за тях?