— Ами… всъщност нищо. Помагат на Айри и Милат с науките, тя така каза. Сигурна съм, че няма нищо лошо, Алси. Пък и сега Айри доста напредна в училище. Вярно, не се задържа много вкъщи, но не мога да ѝ тропна с крак.
Клара чу как Алсана ядно плесна по перилата на стълбището.
— Ти виждала ли си ги? Защото аз не съм, но това не им пречи да дават на сина ми пари и подслон, като че ли си няма, а най-вероятно и да злословят по мой адрес. Един бог знае какво им разправя за мен! Какви са тия? Даже не ги познавам, ама хич! Милат прекарва всяка минута с тях, но аз не виждам оценките му да са се подобрили особено, освен това още пуши трева и се търкаля с момичета. Опитвам се да кажа на Самад, но той живее в собствен свят, изобщо не ме слуша. Само крещи по Милат, а с мен не говори. Опитваме се да съберем пари да върнем Маджид и да го запишем в добро училище. Опитвам се да удържа това семейство, а тези чинки ще ми го разкъсат!
Клара прехапа устни и мълчаливо кимна в слушалката.
— На телефона ли си, уважаема?
— Да — отвърна Клара, — да. Знаеш ли, Айри сякаш ги боготвори. Първо много се разстроих, но после си помисли, че драматизирам. Арчи смята, че драматизирам.
— Ако му кажеш на този празноглавец, че на луната няма гравитация, пак ще реши, че драматизираш. Петнайсет години сме минавали без неговото мнение, ще минем още веднъж. Клара — заяви Алсана и тежкото ѝ дишане уморено изсвистя през слушалката, — винаги се подкрепяме… Сега имам нужда от теб.
— Добре… просто си мисля…
— Моля те. Стига си мислила. Взех билети за кино, стар френски филм от тия, дето ги обичаш — днес в два и половина. Ще се срещнем пред кино "Трайсикъл". Позорната ми племенница също ще дойде. Ще пием чай. Ще поговорим.
Филмът беше "До последен дъх". Шестнайсетмилиметров, черно-бял. Стари фордове и булеварди. Изненади и носни кърпички. Целувки и цигари. На Клара много ѝ хареса (Чудесен Белмондо! Чудесна Сибърг! Чудесен Париж!), на Нина ѝ се стори твърде френски, а за Алсана цялата проклета история беше напълно неразбираема.
Двама младежи тичат из цяла Франция, дрънкат глупости, убиват полицаи, крадат коли, не носят сутиени. Ако това е европейско кино, предпочитам Боливуд всеки божи ден. Сега, уважаеми, да караме по същество.
Нина отиде да вземе чая и стовари чашите на масичката.
— Каква е тази конспирация с Чинковите? Звучи като Хичкок.
Алсана обясни накратко положението.
Нина бръкна в чантата за цигарите, запали си и издуха ментоловия дим.
— Лельо, струва ми се, че са съвсем прилично семейство от средната класа и помагат на Милат за училище. Затова ли ме измъкна от работа? Не е като да си имаме работа със сектата от Джоунстаун, нали?
— Не — предпазливо се намеси Клара, — разбира се, че не. Леля ти само иска да каже, че Милат и Айри прекарват твърде много време там и затова просто ни се ще да разберем повече що за хора са, така да се каже. Нищо лошо, нали?
Алсана възрази:
— Не само това искам да кажа! Тези хора ми отмъкват детето! Птички със зъби! Съвсем го поангличанчиха! Нарочно го откъсват от културата, семейството и вярата му…
— Ти пък откога си се загрижила за вярата му!
— Ти, позорна племеннице, ти идея си нямаш как се тревожа до смърт за това момче, представа си нямаш как…
— Щом представа си нямам, защо, по дяволите, ме довлече тук? Имам си и друга работа, мамка му — Нина грабна чантата си и понечи да стане. — Извинявай, Клара. Не знам защо всеки път трябва да е така. До скоро…
— Сядай — изсъска Алсана и я стисна за ръката. — Сядай, схванах ти намека, умнице лесбийска. Виж, имаме нужда от теб, ясно? Сядай де, извинявай, извинявай. Бива ли? А така.
— Добре де — рече Нина и злобно изгаси цигарата си в салфетката, — но ще кажа каквото мисля, а ти поне веднъж ще си затваряш голямата уста, докато говоря. Ясно? Добре. Значи, ти казваш, че Айри се справя страхотно в училище. Милат не е така, но това изобщо не е толкова чудно — той не си мръдва пръста да свърши каквото и да било. Поне някой се опитва да му помогне. Ако се вижда твърде често с тези хора, сигурна съм, че е защото той иска така, а не те. В момента у вас не е точно оазис на щастието, нали? Той бяга от себе си и търси нещо колкото се може по-далеч от семейство Икбал.
— Ха! Че те живеят през две улици! — триумфално се провикна Алсана.
— Не, лельо. Концептуално далеч от тебе. Понякога да си Икбал е малко задушаващо, даваш ли си сметка? Милат използва другото семейство за убежище. Вероятно му влияят добре или нещо такова.