— Колко пъти — изръмжа Самад, след като проследи как синът му си купува автобиографията на Малкълм Екс необходимо да се благодари за една покупка? "Благодаря", когато ѝ подаваш книгата, "благодаря", когато тя я взема, "благодаря", когато ти каже цената, "благодаря", когато подпишеш чека, "благодаря", когато тя го взема! Английска любезност, как пък не — чиста арогантност! Единственото създание, което заслужава такава благодарност, е Аллах!
Алсана за пореден път бе приклещена помежду им в отчаян опит да намери средния път на помирението.
— Ако Маджид беше тук, щеше да се оправи с вас. Адвокатски ум, все ще уреди нещата.
Маджид обаче беше не тук, а там, и все още нямаше пари, с които това да се промени.
После дойде лятото, а с него — и изпитите. Айри излезе втора след Чалфън Шишкото и даже Милат се справи изненадващо — включително за самия себе си — добре. Това можеше да се дължи единствено и само на чалфънското влияние и Клара малко се засрами от себе си. Алсана обаче просто каза "Икбаловият ум. В крайна сметка винаги печелят" и реши да отбележи събитието с тържествено барбекю за двете семейства на моравата на Самад.
Всички дойдоха — Нина, Максин, Ардашир, Шива, Джошуа, лели, братовчеди, приятели на Айри, приятели на Милат, приятели от КЕВИН и директорът — и всички (освен момчетата от КЕВИН, които стояха скупчени в един ъгъл) се поразвеселиха от евтиното испанско шампанско в картонени чашки.
Нещата вървяха добре, докато Самад не забеляза кръга от момчета със скръстени ръце и зелени папийонки.
— Тия какво правят тук? Кой пусна неверниците?
— Ами и ти си тук, не е ли така? — сопна му се Алсана и завъртя очи към трите празни кутии "Гинес", които Самад вече беше пресушил, и към потеклия по брадичката му сос барбекю. — Кой хвърля първия камък тъкмо на барбекю?
Самад ѝ метна изпепеляващ поглед и се отдалечи с Арчи, за да се наслади на резултата от общия им труд по градинската барака. Клара използва случая, за да дръпне Алсана настрана и да ѝ зададе въпроса си.
Алсана тропна с крак върху собствения си кориандър:
— Не! В никакъв случай! За какво да ѝ благодаря? Ако се е справил, то е заради собствения му ум. Икбаловия ум. Зъбатата чинка нито веднъж, дори един-единствен път, не благоволи да ми се обади. Тази работа ще стане само през трупа ми и пак ще трябва с коне да ме влачат.
— Ама… мислех си, че няма да е зле да отидем да ѝ благодарим за цялото време, което е посветила на децата ни… Може би не сме били прави за нея…
— Ти отивай, уважаема, щом искаш, изобщо не се притеснявай — презрително каза Алсана. — Мен обаче и с диви коне няма да ме завлекат.
— А това е доктор Соломон Чалфън, дядото на Маркъс. Бил е сред малцината, които се вслушвали във Фройд, когато всички във Виена го мислели за сексуално извратен. Невероятно лице има, нали? Колко мъдрост излъчва. Когато Маркъс ми показа тази снимка за първи път, веднага разбрах, че искам да се омъжа за него. Помислих си, че ако Маркъс изглежда така на осемдесет, ще изляза страшна късметлийка!
Клара се усмихна и се полюбува на фотографията. Вече се беше любувала на осем от снимките над камината, Айри се влачеше намусено зад нея, а им оставаха поне още толкова.
— Забележително старо семейство, но ако не ти се струва твърде нахално, Клара — нали може да ти казвам "Клара"?
— Разбира се, госпожо Чалфън.
Айри зачака и Джойс да подкани Клара да ѝ казва. Джойс".
— Та както казвах, забележително старо семейство, но ако не ти се струва твърде нахално, бих искала да гледаме на Айри като на част от него, в известен смисъл. Тя е такова чудесно момиче. Толкова ни беше приятно да е край нас.