— Мисля, че и на нея ѝ хареса. Тя наистина ви дължи много. Ние също.
— О, не, не, не. Аз вярвам в Отговорността на интелектуалците… пък и всъщност за нас беше удоволствие. Наистина. Надявам се още да я виждаме, макар че изпитите минаха. Ако не друго, има и матури!
— О, сигурна съм, че тя бездруго ще идва. През цялото време говори за вас. Чалфънови така, Чалфънови иначе…
Джойс стисна ръцете на Клара в своите:
— О, Клара, много се радвам. Много се радвам и че най-накрая се видяхме. Но ние още не сме свършили. Докъде бяхме — а, ето ги тук Чарлз и Ана, брат и снаха на дядо ми. Отдавна починали, за жалост. Той бил психиатър — да, поредният, а тя е била биолог със специалност по растенията — с тази жена бих си паснала.
Джойс отстъпи назад, постоя за минута като критик в галерия, после вдигна ръце на хълбоците си:
— Просто в един момент няма как да не заподозре човек, че всичко е в гените, нали? Всички тези умове. Няма как да зависи само от отглеждането. Няма начин просто, нали?
— Ами, няма — съгласи се Клара. — Май няма.
— Интересно ми е, ама адски ми е любопитно от коя страна според теб го е наследила Айри — от ямайската или от английската?
Клара изгледа от горе до долу поредицата мъртви бели мъже с колосани яки, едни с монокли, други с униформи, някои от тях — сред семействата си, всеки нагласен в застинала поза, за да може фотоапаратът да свърши бавната си работа. Напомняха ѝ малко за някого. За собствения ѝ дядо — неотразимия капитан Чарли Дърам — на единствената му запазена снимка: изопнато бледо лице, предизвикателно вперен и обектива поглед, все едно не него снимат, а той със сила стоварва образа си върху плаката. Навремето на това казваха "як християнин". В семейство Боудън му викаха "Беличкия". Смотанякът, дето си мисли, че каквото пипне, му се полага.
— От моята страна — предпазливо отвърна Клара. — Може би английското в моята рода. Дядо ми е англичанин, доста изкукал, доколкото са ми разправяли. Неговото дете, майка ми, е родена по време на кингстънското земетресение през 1907 година. Навремето мислех, че може би трусът е наместил мозъка на Боудъновата фамилия, щото оттогава всичко ми тръгна супер!
Джойс видя, че Клара очаква смях и побърза да ѝ го осигури.
— Наистина, вероятно е от капитан Чарли Дърам. Всичко, което баба ми знае, е от него. Добро английско образование. Господ ми е свидетел, не виждам от кого другиго ще е.
— Колко изумително! Това казвам на Маркъс — наистинавсичко е от гените, каквото и да мисли. Казва, че твърде опростявам нещата, но той пък само теоретизира. Непрекъснато изскачат доказателства, че съм права!
Когато външната врата се затвори зад нея, Клара още веднъж прехапа устни, този път от гняв и отчаяние. Защо спомена капитан Чарли Дърам? Това беше долна лъжа. Фалшименто като собствените ѝ бели зъби. Клара бе по-умна от капитан Чарли Дърам. Хортенс бе по-умна от капитан Чарли Дърам. Може би дори баба Амброзия е била по-умна от капитан Чарли Дърам. Капитан Чарли Дърам не бил умен. Мислел си, че е, но не бил. Жертвал хиляди, за да спаси една жена, единствената, която всъщност познавал. Капитан Чарли Дърам бил кофти пич и смотаняк.
13 Дълбоко в кореновите канали на Хортенс Боудън
Английското образование, дори в малки количества, може да е опасно. Любимият пример на Алсана беше старата история за лорд Елънбъро, който, след като завладял провинция Синд в Индия, изпратил в Делхи телеграма с една-единствена дума:peccavi — спрегнат латински глагол, който означава "съгреших". "Англичаните са единственият народ — казваше Алсана с отвращение, — който иска едновременно да те поучава и да краде от теб." Недоверието ѝ към Чалфънови се дължеше на това — ни повече, ни по-малко.
Клара беше на същото мнение, но нейните съображения бяха по-скоро лични: семеен спомен, незабравена следа от лоша кръв в Боудъновия джинс. Собствената ѝ майка, когато била в утробата на своята майка (за да разкажем тази история, трябва да ги приберем обратно една в друга като матрьошки — Айри в Клара, Клара в Хортенс, Хортенс в Амброзия), станала ням свидетел на това какво се случва, когато някой англичанин внезапно реши, че ти трябва образование. Защото капитан Чарли Дърам, току-що пристигнал на служба в Ямайка, не се задоволил просто да забремени подрастващата дъщеря на хазяйката си в килера на Боудънови една пиянска вечер на месец май 1906 година. Не му стигнало просто да отнеме девствеността ѝ. Трябвало и да я научи на нещо.