— Мен? Иска да учи мен? — Амброзия Боудън сложила ръка върху малката издутина на корема си — иначе казано, върху Хортенс — и се опитала да си придаде възможно най-невинен вид. — Какво има да ме учи мен?
— Три пъти на седмица — отговорила майка ѝ. — Хич ме ме питай защо. Господ вижда, че няма да ти е излишно. Хем бъди благодарна, че ти се дава даром. Не питай защо и как, когато хубав, мил английски джентълмен като господин Дърам ти дава нещо даром.
Дори Амброзия Боудън, капризно, дългокрако, кльощаво селско момиче, нестъпвало в училище през всичките си четиринайсет години, знаела, че този съвет е погрешен. Когато англичанин реши да дава нещо даром, първото, което трябва да попиташ, е защо — понеже причина винаги има.
— Още ли си тук, рожбе? Искат те горе. Не ме карай да плюя на пода и да те подбера по стълбите, преди плюнката ми да е изсъхнала!
И така Амброзия Боудън, с Хортенс в утробата си, изтичала горе в стаята на капитана и продължила да ходи там три пъти седмично да се обучава. Буквите, цифрите, Библията, английска история, тригонометрия — а когато изчерпели този материал и ако майката на Амброзия била навън, минавали към анатомията, по-дълъг урок, който се преподавал нагледно върху ученичката, която лежала по гръб и се кискала. Капитан Дърам ѝ казвал да не се тревожи за бебето — нямало да го нарани. Освен това я уверявал, че тайното им дете ще бъде най-умното негърче в Ямайка.
Месеците се затъркаляли и Амброзия научила куп чудесни неща от хубавеца капитан. Той я научил да чете премеждията на Йов и да изучава предупрежденията на Откровението, да върти бухалка за крикет и да декламира "Йерусалим" от Уилям Блейк. Да събира числа в колонка. Да скланя латински съществителни. Да целува ухото на мъжа, докато той заплаче като дете. Но преди всичко я научил, че вече не е слугиня, че образованието я извисява и че в сърцето си е лейди — нищо че ежедневното шетане си оставало същото. Ето тук, ето тук вътре, обичал да казва той, сочейки някъде под гърдите ѝ — всъщност точно там, където обикновено се облягала на метлата. Вече не си момиче за всичко, Амброзия, не си момиче, обичал да повтаря той, доволен от каламбура.
Един следобед обаче, пет месеца преди да се роди Хортенс, Амброзия изтичала нагоре по стълбите в уж прикриващата я широка памучна рокля, почукала на вратата с една ръка, а в другата скрила зад гърба си букет английски невенчета. Искала да изненада любимия си с цветята, които — знаела — ще му напомнят за дома. Чукала пак и пак, викала го отново и отново. Него го нямало.
— Хич ме не питай защо — заявила майката на Амброзия, впила подозрителен поглед в корема на дъщеря си. — Стана и си тръгна, ей така, изведнъж. Ама остави съобщение, че иска тебе още да те възпитават. Заръча веднага да идеш в имението и да се явиш на господин Гленард, добър християнин джентълмен. Господ вижда, че няма да ти е излишно. Още си тук, рожбе? Не ме карай да плюя на пода и да…
Амброзия изхвърчала навън, без да дочака края на изречението.
Явно Дърам трябвало да замине, за да овладее положението в печатницата в Кингстън, където някакъв младеж на име Гарви организирал стачка на печатарите за по-високи надници. После смятал да отсъства още три месеца, за да тренира тринидадските войници на Нейно величество, да им показва това-онова. Англичаните са майстори в изоставянето на едно задължение и поемането на друго. Обичат и да се мислят за изключително съвестни хора, затова междувременно Дърам поверил по-нататъшното обучение на Амброзия Боудън на своя добър приятел сър Едмънд Флекър Гленард, който подобно на Дърам смятал, че местните се нуждаят от обучение, християнска вяра и морални напътствия. Гленард много и се зарадвал — а и кой не би? — прелестно, послушно момиче, което шетало из къщата с готовност и вещина. Две седмици след идването ѝ обаче бременността станала очевидна. Хората започнали да говорят. Просто не можело така.
— Хич ме не питай мене защо — заявила майката на Амброзия и грабнала извинителното писмо на Гленард от разплаканата си дъщеря, — сигур' нищо не става от тебе! Сигур' не те щат такава из къщата. Така или инак, вече си тук! Туй е положението!
Оказало се обаче, че в писмото има и утешително предложение.
— Тук пише да идеш у една госпожа, християнка, мисис Брентън се вика. Можело да останеш при нея.
Всъщност Дърам оставил инструкции Амброзия да бъде кръстена в англиканската църква, Гленард пък предложил Ямайската методистка църква, но шотландката мисис Брентън, огън стара мома и специалистка по изгубени души, имала съвсем друга идея.