— Отиваме при Истината — решително заявила тя, като станало неделя, защото не обичала думата "църква". — Ти, аз и невинното агънце — тя потупала корема на Амброзия само сантиметри над главата на Хортенс — отиваме да слушаме словото на Йехова.
(Именно мисис Брентън запознала Боудънови със Свидетелите, Ръселистите, "Стражевата кула", Библейското трактатно общество — по онова време те били известни с много имена. Мисис Брентън срещнала самия Чарлз Тейз Ръсел в Питсбърг в самия край на миналия век и била поразена от знанията на този човек, от неговата отдаденост, от могъщата му брада. Тъкмо под негово влияние изоставила протестантството, а после като всеки вероотстъпник изпитвала особено удоволствие да обръща и другите в новата вяра. В лицето на Амброзия и нероденото ѝ дете открила лесни и охотни питомци, защото те дори нямали какво да изоставят.)
Онази зима на 1906 година Истината попила у Боудънови и директно с кръвообращението се вляла от Амброзия в Хортенс. Хортенс вярваше, че щом майка ѝ познала Йехова, в същия миг самата тя добила свяст, макар и още в утробата. И по-късно през годините тя бе готова да се закълне върху всяка Библия, че макар да била в корема на майка си, всяка дума от "Хилядолетната зора" на господин Ръсел, която четели на Амброзия нощ след нощ, се е просмукала като чрез осмоза в душата ѝ. Само това обяснявало защо когато пораснала и се захванала да чете шестте тома, усещала, че си "припомня" познати неща, защо можела да закрие страницата с ръка и да я изрецитира наизуст, макар още да не я е прочела. Именно затова всеки коренов канал на Хортенс би трябвало да стига чак до самото начало, защото е била там, защото помни: събитията от 14 януари 1907 година — датата на ужасяващото ямайско земетресение, за нея не бяха тъмни, а ярки и светли като бял ден.
"Тебе търся… Душата ми жадува за тебе… Тялото ми чезне от копнеж по тебе в суха и изтощена земя, в която няма вода…"[44]
Така си припявала Амброзия в съвсем напреднала бременност, докато тресяла огромния си корем надолу по Кит Стрийт и се молела за завръщането на Христос или на Чарли Дърам — двамата мъже, които можели да я спасят и които толкова си приличали в ума ѝ, че често ги бъркала. Тъкмо преполовила третия стих, или поне така разказваше Хортенс, когато на пътя ѝ се изпречил дъртият буйстващ пияница сър Едмънд Флекър Гленард, обърнал няколко чашки повече в Ямайския клуб.
— Слугинята на капитан Дърам! — спомняше си Хортенс думите, които изрекъл вместо поздрав, а като не получил от Амброзия нищо друго освен изпепеляващ поглед, продължил: — Ама хубав ден, а? — Амброзия опитала да го заобиколи, но той пак ѝ преградил пътя с туловището си.
— Слушаш ли напоследък, моето момиче? Говори се, че мисис Брентън те е вкарала в своята църква. Много са интересни тия Свидетели. Чудя се обаче дали са готови да приемат твоето мулатче в стадото си?
Хортенс отлично си спомняше докосването на горещата му дебела ръка по кожата на майка ѝ; помнеше също, че я бе ритнала с всичка сила.
— О, не се притеснявай, момиче. Капитанът ми каза малката ви тайна. Разбира се, тайните си имат цена, Амброзия. Точно както сладките картофи, чушките и тютюнът струват пари. А ти виждала ли си старата испанска църква "Санта Антония"? Вътре била ли си? Съвсем наблизо е. Отвътре е просто чудесна — по-скоро от естетическа, отколкото от религиозна гледна точка. Ще отнеме само минутка, мила. Все пак човек не бива никога да изпуска случай да се пообразова.
Всеки миг се случва два пъти: вътре и вън, а това са две различни истории. Извън Амброзия имало изобилие от бял камък, безлюден храм, лющещ се златен олтар, малко светлина, димящи свещи, испански имена, гравирани по пода, и голяма мраморна мадона с наклонена глава, качена високо на своя пиедестал. Всичко било неестествено спокойно, когато Гленард започнал да я опипва. Отвътре обаче сърцето ѝ биело в луд галоп, милиони мускули се свивали в отчаяно желание да отхвърлят образователните попълзновения на Гленард, лепкавите му пръсти, които вече се протягали към гърдите ѝ под тънкия памук, стискали натежалите ѝ от мляко зърна, мляко — което изобщо не било предназначено за такава груба уста. Отвътре Амброзия вече бягала надолу по Кинг Стрийт. Отвън обаче Амброзия била застинала. Вкаменила се, превърнала се в статуя като мадоната.
И точно в този момент светът започнал да се люлее. Вътре в Амброзия водите потекли. Извън Амброзия подът се пропукал. Далечната стена рухнала, витражите се пръснали, а мадоната политнала от високото като припаднал ангел Амброзия се запрепъвала навън, но стигнала само до изповедалните, преди земята да се разцепи още повече — огромна пукнатина! — и тя паднала, а пред очите ѝ Гленард лежал смазан под своя ангел с пръснати по пода зъби и смъкнати около глезените панталони. Земята продължавала да се тресе. Появила се втора пукнатина. После трета. Колоните падали, половината покрив изчезнал. Всеки друг следобед в Ямайка писъците на Амброзия след всяка контракция, с която утробата ѝ избутвала Хортенс навън, биха привлекли нечие внимание и някой би ѝ се притекъл на помощ. Онзи следобед обаче в Кингстън настъпвал краят на света. Всички пищели.