Останалото е история и е ужасно като нея. Докато Суетнам нареждал на американските кораби да се връщат в Куба, Марлийн дотичала обратно с отговора на Амброзия. Едно изречение от Йов: "Ще поведа разсъжденията си отдалече" (Хортенс пазеше Библията, от която то беше откъснато, и обичаше да казва, че от този ден нататък жените от семейство Боудън не се оставят да ги поучава друг освен Господ). Марлийн подала изречението на Дърам и хукнала по площада волна като пеперуда, за да издири майка си и баща си, които били ранени и слаби, едвам се държали на краката си и като хиляди други чакали корабите. Искала да им каже добрата вест, която научила от Амброзия: "Иде скоро, иде скоро".! Корабите ли? — попитала Марлийн, а Амброзия кимнала, макар че била твърде заета да се моли, твърде възбудена да чуе въпроса. "Иде скоро, иде скоро", повторила тя наученото от Откровението; онова, на което Дърам, после Гленард, а после госпожа Брентън я били научили, всеки по своя си начин; онова, което огънят, разцепената земя и грохотът потвърдили. "Иде скоро", казала тя на Марлийн, която в този момент ѝ вярвала като на евангелие. Английското образование, дори и малки количества, може да е опасно.
14 По англичанин от англичаните
В чудесните традиции на английското образование, Маркъс и Маджид започнаха да си пишат. Въпросът как започнаха да си пишат, подлежи на ожесточен дебат (Алсана обвиняваше Милат, Милат твърдеше, че Айри е пробутала на Маркъс адреса, Айри каза, че Джойс е надникнала без разрешение в тефтерчето ѝ с адреси — на истината отговаря ще версията с Джойс), но така или иначе двамата си пишеха, а от март 1991 година обменът на писма помежду им беше възпрепятстван единствено от хроничната нередовност на бенгалската пощенска система. Общият брой на написаните писма беше внушителен. За два месеца натрупаха страници като за том със стихотворения на Кийтс, а за четири вече гонеха обема и количеството на класиците в епистоларния жанр — Апостол Павел, Ричардсовата Клариса и заядливците, които заливат редакциите с писмата си. Тъй като Марк правеше копия на всички свои писма, се наложи Айри да преосмисли системата си за подреждане на папките му, за да освободи едно чекмедже специално за кореспонденцията му с Маджид. Айри избра комбиниран класификационен принцип — сортираше папките преимуществено по автор, но се съобразяваше и с датите. Защото хората все пак са в основата на всичко. Хората, които се свързват един с друг през континенти и морета. Тя надписа два етикета, за да раздели купчината писма. На първия пишеше От Маркъс до Маджид. На втория: От Маджид до Маркъс.
Неприятна комбинация от ревност и ненавист накара Айри да злоупотреби с ролята си на секретарка. Открадна тесте писма, което нямаше да липсва на никого, отнесе го вкъщи, извади писмата от пликовете, а след като ги прочете толкова внимателно, че самият Ф. Р. Лийвс[45] би се засрамил, чинно ги върна в папката. Онова, което откри в пликовете, щедро облепени с разноцветни марки за въздушна поща, не ѝ донесе радост. Нейният ментор си имаше ново протеже. Маркъс и Маджид. Маджид и Маркъс. Дори звучеше по-добре. Точно както "Уотсън и Крик" звучеше по-добре от "Уотсън, Крик и Уилкинс".
Джон Дън пише: "писмата вълнуват душата повече от целувки"[46], и така си беше; Айри бе шокирана да открие такава силна спойка, толкова успешно сливане на двама души чрез мастилото и хартията въпреки разстоянието помежду им. Дори любовни писма не биха били по-пламенни. Нямаше по-споделена страст — още от самото начало. Първите няколко писма бяха изпълнени с безгранична радост от взаимното разпознаване: скучни за любопитните пощаджийчета в Дака, озадачаващи за Айри, хипнотизиращи за самите им автори:
Сякаш винаги съм те познавал; ако бях хиндуист, щях да заподозра, че сме се срещали в предишен живот. —Маджид.
Мислиш също като мен. Наричаш нещата с истинските им имена. Това ми харесва. — Маркъс.
Изразяваш се толкова добре и изговаряш мислите ми по-точно, отколкото аз бих могъл. В желанието си да уча право, в стремежа си да помогна на моята бедна страна — която е жертва на всяка Божия прищявка, на всеки ураган и всяко наводнение: при така поставените цели, кой инстинкт е определящ? Кой е коренът, мечтата, която обвързва тези амбиции? Да разгадая света. Да елиминирам случайностите. — Маджид.
Освен това се усещаше взаимно възхищение. И тона продължи няколко месеца:
Работата ти, Маркъс тези забележителни мишки, — е направо революционна. Когато се задълбочиш в тайнствата на унаследените характеристики, със сигурност достигаш същността на човешката душа толкова драматично и дълбоко, колкото всеки поет, с тази разлика, че разполагаш с важен инструмент, какъвто поетът няма: истината. Изпитвам страхопочитание пред идеите на визионерите и самите визионери. Изпитвам преклонение пред мъже като Маркъс Чалфън. За мен е чест, че мога да го нарека свой приятел. Благодаря ти от дъното на душата си, задето проявяваш толкова необясним и възхитителен интерес към добруването на семейството ми. —Маджид.