За мен данданията, която хората вдигат около тази история с клонирането, е необяснима. Когато клонирането стане факт (а това ще се случи по-скоро рано, отколкото късно), ще се види, че клонингът е като близнак, а аз не съм срещал двойка близнаци, които по-категорично да служат като аргумент срещу генетичния детерминизъм, отколкото вие двамата с Милат. Там, където на него нещо му куца, ти си силен — бих искал да мога да кажа, че и обратното е в сила, но истината е, че няма сфера, в която Милат е безкомпромисно добър… като изключим умението му да разтяга ластика на гащичките на жена ми. — Маркъс.
И накрая, плановете за бъдещето — планове, скалъпени слепешката и със скоростта на любовта, като онзи гений англичанин, дето се оженил за сгокилограмова мормонка от Минесота само защото гласът ѝ звучал секси по чата:
Трябва да дойдеш в Англия възможно най-скоро, най-късно в началото на деветдесет и трета. Ако трябва, ще помогна с част от финансирането. После можем да те запишем в местното училище, да вземеш приравнителни и тутакси да те изпратим в която от спящите кули[47] си избереш (макар изборът на практика да е само един), а докато си вътре, можеш да позабързаш темпото и да съзрееш, да влезеш в колегията и да ми осигуриш онзи адвокат, от когото имам нужда в моя ъгъл на ринга.
Моята Турбомишка© се нуждае от непоколебим защитник. Побързай, старче. Не разполагам с цяло хилядолетие. — Маркъс.
Последното писмо — не последното между двамата, а последното, което Айри можа да преглътне — съдържаше следния заключителен параграф от Маркъс:
Иначе всичко тук си е постарому, само дето папките ми са подредени безупречно благодарение на Айри. Тя ще ти хареса: умно момиче е, а има и най-невероятните гърди… За съжаление, не храня особени надежди за нейните стремежи в сферата на " чистата наука", особено в моята — биотехнологията, — която като чели ѝ е легнала на сърцето… умница е в известен смисъл, но най-много я бива за физически труд, в черната работа — вероятно от нея би излязла прилична лаборантка, но не ѝ достига умствен капацитет да вникне в идеите. Би могла да се пробва за медицина, струва ми се, но и за там ти трябва малко повече дързост, отколкото има тя… така че по-скоро бих казал дентална медицина (поне би могла да оправи собствените си зъби) — почтена професия, несъмнено, но се надявам ти, например, да не гледаш в тази посока…
В крайна сметка Айри не се почувства обидена. Известно време ѝ беше криво, но скоро ѝ мина. В това отношение се беше метнала на майка си и баща си — можеше да се изправи и да продължи, да не се отказва да търси себе си. Не те бива за военен кореспондент? Стани велосипедист. И за велосипедист не ставаш? Сгъвай хартия. Няма шанс да се наредиш до Исус Христос сред онези 144 000 избрани? Иди при тълпата. Не понасяш тълпата? Омъжи се за Арчи. Айри не беше толкова разстроена. Първата ѝ мисъл беше: стоматология. Ще стана зъболекар. Стоматолог. Да.
Междувременно Джойс на долния етаж се опитваше да разреши проблемите на Милат с белите жени. А те бяха многобройни. Всички жени, с всякакъв цвят на кожата — от абаносовочерен до албиносовобял, принадлежаха на Милат. Пъхаха му в ръцете телефонните си номера, бяха готови да прекосят бара от далечния ъгъл, за да го почерпят питие, придърпваха го в таксита, правеха му свирки на публични места, преследваха го до дома му. Все едно заради какво — римски нос, очи като тъмно море, шоколадова кожа, коса като копринена черна завеса или може би заради неподправената му естествена миризма, — но със сигурност му се лепяха. Е, не завиждайте. Няма смисъл. Винаги е имало и винаги ще има хора, които просто излъчват секс (които го дишат, които го изпаряват през порите си). Няколко произволно избрани примера: младият Брандо, Мадона, Клеопатра, Пам Грайър, Валентино, момиче на име Тамара, която живее точно срещу лондонския хиподрум, в сърцето на града; Имран Хан, Давид на Микеланджело. Не можеш да се бориш с такава удивителна поголовна сила, защото не всичко опира до симетрия и красота в крайна сметка (носът на Тамара е съвсем лекичко крив) и няма как да ги постигнеш. Със сигурност тук е мястото да припомним най-старото американско изречение, отнасящо се до въпроси, свързани с икономика, политика и романтика: или го имаш, или не. А Милат го имаше. До голяма степен. Целият свят беше в краката му, можеше да си избере всяка жена — от най-слабата до най-дебелата, от Тайланд или Тонга, от Занзибар или Загреб, погледът му върху наличните и желаещи мацки се простираше във всички посоки, до хоризонта. Човек основателно би могъл да очаква човек с подобни природни дадености да се намества в гънките на голямо разнообразие от жени, да експериментира по своя воля. При все това основните завоевания на Милат Икбал бяха фини и елегантни бели жени във възрастовата граница между петнайсет и двайсет и осем, живеещи около и в непосредствена близост до Западен Хампстед.