Така че след като Клара вече беше тук, достатъчно голяма да помага с обикалянето по домовете, организацията, писането на речи и всякаквите други неща, свързани с църквата на "Свидетелите на Йехова", нямаше да е зле да запретне ръкави и да си върши работата.
Няма време за момчета. Тепърва я чакат куп ангажименти. Хортенс — родена по време на разрухата на Ямайка — по никакъв начин не можеше да се съгласи, че идването на Апокалипсиса преди нечий деветнайсети рожден ден би могло да бъде извинение за разтакаване.
Но беше странно — обяснението навярно се криеше в добре документираната склонност на Йехова да действа по неведоми пътища — как именно докато вършеше Божиите дела Клара най-сетне се срещна лице в лице с Райън Топс. Младежката организация на Залата на Царството в Ламбет беше изпратена на обиколка по къщите в неделя сутрин, за да отделя овцете от козите (Матей, 25:31–46), и Клара, която ненавиждаше младежите от Свидетелите с безвкусните им вратовръзки и едва чути гласчета, се откъсна от другите и се отправи сама с куфарчето си към Крайтън Роуд. На първите няколко места я посрещнаха с обичайните сърдити физиономии: мили женици, които я пропъждаха колкото се може по-учтиво, без да се приближават твърде, за да не би случайно да си лепнат религията като зараза. Щом стигна до по-бедната част от улицата, взеха да я посрещат по-враждебно; откъм прозорци и затворени врати долитаха подвиквания: "Ако са ония скапаняци от "Свидетелите на Йехова", кажи им да се разкарат!"
Или с повече въображение: "Съжалявам, скъпа, не знаеш ли кой ден е? Неделя е, нали? Скапан съм. Цяла седмица се блъскам да създавам суша и океани. Днес ми е почивка".
На Номер 75 прекара цял час с четиринайсетгодишно генийче физик на име Колин, който искаше да обори съществуването на Бог, докато ѝ зяпа под полата. После натисна звънеца на Номер 87. Отвори ѝ Райън Топс.
— Да?
Стоеше пред нея в цялата си червенокоса прелест, с черно поло и леко озъбен в усмивка.
— Такова… ами…
Тя направи отчаян напън да забрави как е облечена: бяла риза с жабо, карирана пола до коленете и широк колан с гордо изтипосан надпис: "ПО-БЛИЗО ДО ТЕБ, ГОСПОДИ".
— К'во има? — попита Райън и дръпна юнашки от запалената цигара. — Търсиш ли някой?
Клара надяна най-широката си конска усмивка и превключи на автопилот.
— Добррутро, сър. Аз съм от Залата на Царрството в Ламбет, където ние, свидетелите на Йехова, чакаме да дойде Бог и да ни дарри пак със святото си присъствие; както стори за крратко — и за жалост невидимо — в лето Господне 1914-о. Вярваме, че когато Се яви, ще донесе със Себе Си геената огнена в Аррмагедон в онзи ден, когато малцина ще бъдат спасени. Интересувате ли се от…?