Същата вечер след работа Милат мярна през прозореца на едно кафене на "Пикадили" индийка с лице като месечина, сдържана и скромна на вид, която по нещо му напомни за снимките на майка му от младите ѝ години. Беше облечена с черно поло и дълги черни панталони, а очите ѝ бяха частично скрити под дълга черна коса. Единственото украшение по нея бяха червените рисунки с къна по дланите на ръцете ѝ. Седеше сама.
Със същата неразумна смелост, която използваше, за да сваля мацетата с куклена хубост и красивите танцьорки по заведенията, с дързостта на мъж, който не се притеснява да заговаря непознати, Милат влезе в кафенето и започна да ѝ рецитира последната страница от "Правото да се събличаш" почти дословно, с надеждата тя да разбере. Ставаше дума за сродни души, самоуважение, жени, които се стремят да доставят "визуално удоволствие" само на мъжете, които ги обичат.
— Забраждането носи свобода, не мислиш ли? — каза ѝ. Ето например: Освободена от оковите на изпитателните мъжки погледи и критериите за красота, жената е свободна да бъде себе си отвътре, неприкосновена за опитите да бъде описвана като секс символ и за мъжките попълзновения, каращи я да се чувства като парче мръвка на рафта, която може да бъде избрана и закупена. Така мислим ние — завърши той, без да е съвсем сигурен какво точно мисли той. — Нали разбираш, аз членувам в една група…
Жената изкриви лице и постави елегантния си пръст върху устните му.
— О, скъпи — пророни тъжно, като се любуваше на красотата му. — Ако ти дам пари, ще се махнеш ли?
И в този момент се появи гаджето ѝ — изненадващо висок китаец с кожено яке.
С тотално потънали гемии, Милат реши да извърви пеш тринайсетте километра от Сохо до вкъщи, хвърляйки убийствени погледи на дългокраките проститутки с отворени отдолу миниатюрни гащета и боа от пера около врата. Докато стигна до Марбъл Арч, вече се беше докарал до такава ярост, че се обади на Карина Кейн от уличен телефон, облепен с цици и задници (курви, курви, курви) и най-безцеремонно ѝ заяви, че скъсва с нея. Нямаше нищо против да продължи да чука другите момичета, с които излизаше (Александра Андрузър, Поли Хътън, Роузи Дю), защото те си бяха стопроцентови безмозъчни гърли. Но за Карина Кейн му пукаше, тя беше неговата любима, а неговата любима би трябвало да е само негова и ничия друга. Пазена добре като жената на Рей Лиота в "Добри момчета" на Скорсезе или сестрата на Ал Пачино в "Белязаният" на Брайън де Палма.
Гледана като принцеса. С държание на принцеса. Заключена в кула. Скрита.
Забави ход, започна да влачи крака. Нямаше при кого да се прибере, затова свърна през Еджуеър Роуд, старите дебелаци веднага го фиксираха ("Я вижте — Милат, малкият Милат, любимецът на дамите! Принцът на пичките! Май му е пораснала работата, не се вясва вече насам!") и той влезе при тях с печална усмивка. Наргилета, пържено халал пиле и нелегално внесен абсент, консумирани около паянтови външни масички; наблюдаваше как забулени от главата до петите жени забързано минават покрай тях като чевръсти черни духчета, плъпнали из улиците, излезли на късен пазар или оглеждащи се за блудните си съпрузи. На Милат му беше приятно да ги наблюдава: оживените им разговори, наситените цветове на живите им очета, внезапно прихналия смях от невидимите устни. Спомни си нещо, което баща му бе споменал някога, когато двамата още си говореха. Няма да разбереш какво означава "еротика", Милат, няма да узнаеш смисъла на думата "желание", сине, докато не поседиш на Еджуеър Роуд с бълбукащо наргиле в устата и не впрегнеш цялата сила на въображението си, за да си представиш какво се крие под десетте сантиметра плът, която показва хеджабът, какво има под надипления черен плат.
Около шест часа по-късно Милат цъфна в кухнята на семейство Чалфън пиян като талпа, размекнат и агресивен. Развали лего-пожарната на Оскар и запрати кафемашината в другия край на стаята. След което направи онова, което Джойс чакаше вече дванайсет месеца: помоли я за съвет.
От онази вечер нататък край кухненската маса сякаш минаха месеци, Джойс неуморно разгонваше натрапниците, ровеше се в полезни книги и кършеше ръце, а ароматът на трева се смесваше с парата на безброй чаши ягодов чай. Защото Джойс обичаше искрено Милат и искаше да му помогне, само че съветът ѝ беше дълъг и сложен. Тя попрочете доста неща по въпроса. И установи, че Милат е отвратен от себе си и ненавижда собствения си род; вероятно у него имаше запазен робски манталитет или евентуално някакъв комплекс, свързан с цвета на кожата му, който е насочен най-вече срещу майка му (неговата кожа бе далеч по-тъмна от нейната), или стремеж към собствената му анихилация чрез потапяне в бял генетичен басейн, или неспособност да съчетае в себе си две противоположни култури… и се оказваше, че 60 процента от азиатците страдат от това… както и 90 процента от мюсюлманите страдат от онова… известен факт е, че азиатските семейства често са… и хормонално момчетата е по-вероятно да… и терапевтката, която тя му намери, беше адски мила, три пъти седмично и въобще не се притеснявай за хонорари… и не се притеснявай за Джошуа, той просто се цупи… и, и, и.