— Прелестно учро, гос'жо Б., прелестно. Да благодарим на Бога за него.
Хортенс стоеше като на тръни, изправена пред непосредствената опасност той да повдигне глава и да забележи застаналото до печката момиче. Продължи ту да приканва Айри да мине напред, ту да я сбутва назад, несигурна дали въобще двамата трябва да се срещат.
— О, да, гос'ин Топс, така е, а аз съм готова повече от всякога. Шапката ми създава известни гррижи, тъй да се рече, ама пък си имам игла и…
— Ала Господ не го вълнува суетата на плътта, нали, гос'жо Б.? — оформи бавно и болезнено всяка дума Райън като в същото време приклякаше странно и си сваляше левия ботуш. — Йехова прислонява душата.
- О, да, това със сигуррност си е самата свята истина — опипа нервно изкуствените карамфили Хортенс. — Обаче пък една Свидетелка няма да ще да изглежда като — да речем — прошляк в Божия дом.
Райън се начумери.
— Мисълта ми е, гос'жо Б., искам да кажа, че би трябвало да избягвате прекомерните интерпретации на Божието слово. Занапред го обсъждайте с мен и моите колеги. Попитайте ни: красийвото облекло Божия грижа ли е? А аз и моите колеги сред помазаните ще издирим съответствующата глава и стих…
Изречението на Райън заглъхна в едно обобщаващо "ъхъмммм" — звук, който той имаше навика да произвежда. Тръгна от извитите му ноздри и отекна през слабите му, издължени и безформени крайници като финална конвулсия на обесен.
— Не знам защо го правя, гос'ин Топс — поклати глава Хортенс. — Понякога си мисля, че бих могла и аз да бъда от онез, които поучават, знаете ли? Въпрреки, че съм жена… Имам чувството, че Бог ми говори по особен начин… Просто лош навик… ама напоследък и толкоз неща се промениха в църквата, та не мож' назмогне човек на всичките им там правила и работи.
Райън погледна през двойните стъкла на прозореца. Имаше измъчено лице.
— Словото Божие си е все същото, гос'жо Б. Само че хората съгрешават. Най-доброчо, което може да сторите в името на Истината, е да се молите от Бруклин скоро да ни съобщят окончателната дата. Ъхъмммм.
— О, да, гос'ин Топс. Моля се денем и нощем.
Райън плесна с ръце в бледа имитация на ентусиазъм.
— Тъй, правилно ли дочух да споменавате банани за закуска, гос'жо Б.?
— О, да, гос'ин Топс, и домати, ако бъдете така добър да ги прредоставите на готвача.
Точно както се надяваше Хортенс, подаването на доматите съвпадна със забелязването на Айри.
— Такаа, това е внучката ми, Айри Амбррозия Джоунс. Господин Райън Топс. Ела да се запознаете, Айри, скъпа.
Което и стори Айри, като пристъпи нервно напред и подаде ръка за поздрав. Но от страна на Райън Топс не последни отговор и неравновесието съвсем се засили, когато той сякаш внезапно я позна; очите му пробягаха по нея и сякаш регистрираха нещо смътно познато, докато Айри не забеляза нищичко, не можа да свърже лицето му с никакъв тип физиономия, не видя в него стил, който да ѝ говори нещо; стори ѝ се просто уникално чудовищен, несравнимо по-риж от всеки друг риж, по-луиичав от всеки луничав, целият покрит с гъста мрежа от изпъкнали сини вени, по-сини отколкото на омар.
Айри… е… дъщерята на Кларра — предпазливо каза Хортенс. Гос'ин Топс познаваше майка ти, много отдавна. Не се тревожете, гос'ин Топс, тя е дошла да поживее с нассега.
— Само за известно време — побърза да допълни Айри, забелязала смътното изражение на ужас, изписано върху лицето на господин Топс. — Вероятно за два-три месеца, през зимата, докато уча. Имам изпити през юни.
Господин Топс не помръдна. Нещо повече — нищо по него не помръдна. Като китайски теракотен войник, сякаш бе застанал в бойна готовност, но не можеше да се движи.
— Дъщерята на Клара — повтори Хортенс със сълзлив шепот. — Можеше да е ваша.
Това прошепнато встрани финално изречение не изненада Айри; тя просто го прибави към списъка: Амброзия Боудън ражда по време на земетресение… Оня непрокопсаник капитан Чарли Дърам, дето за нищо не става… изкуствени зъби в чашата… можеше да е ваша…
Вяло, без да очаква отговор, Айри попита:
— Моля?
— О, нищо, Айри, чедо. Нищо, нищо. Я да кавардисам доматите. Чувам да куркат черва. Помните Клара, нали, гос'ин Топс? Двамата бяхте доста добри… приятели. Гос'ин Топс?
Вече две минути Райън гледаше Айри втренчено, без да помръдва, с изопнато тяло и леко отворена уста. Дочул въпроса, сякаш дойде на себе си, затвори уста и зае мястото си на масата, която още не беше сервирана за закуска.
— Дъщерята на Клара, така ли? Ъхъмммм… — Извади от горното си джобче нещо като полицейско тефтерче и постави върху него химикалка, сякаш това щеше да отключи потока на паметта му. — да ви призная, много случки, хора и събития от преди бяха, както се казва, отсечени от мен с могъщия меч, който ме откъсна от моето минало, когато Бог Йехова реши да ме просвечи с Истината. И тъй като Той бе избрал мен за нова роля, аз трябваше, както Павел мъдро препоръчва в посланието си до Коринчяните, да се отрека от всички детинщини, поради което изоставих по-ранните си превъплъщенства да бъдат обвити в гъста мъгла, в която — занарежда Райън Топс, пое глътка въздух, както и приборите от Хортенс, и продължи: — очевидно е попаднала и майка ви, та всякакви спомени, каквито е възможно да сме имали двамата, са изчезнали. Ъхъмммм.