— Тя също е споменавала името ви — призна Айри.
— Ами, всичко това беше толкова отдавна — каза Хортенс с принудена веселост. — Но вие дадохте най-доброто от себе си с нея, гос'ин Топс. Тя беше моето дете чудо — Клара. Бях на четирийсет и осем! Мислех, че е Божие чадо. Ама пък тя била предопределена за лошото… Никога не е била набожно момиче и накрая вече нищо не можеше да се направи.
— Той ще стовари върху ѝ своята мъст, госпожо Б. — намеси се Райън с повече ентусиазъм и въодушевление, отколкото Айри бе забелязала досега у него. — Ще изпрати ужасни мъки за тези, които са ги заслужили. Три банана за май, благодаря.
Хортенс сложи на масата три чинии, при което Айри, осъзнала, че не е слагала залък в уста от предната сутрин, си сипа огромна купчина пържени банани.
— Ох! Пари.
— По-добре горещо, отколкото хладко — потръпна многозначително и мрачно Хортенс. — да се храним, амин.
— Амин — като ехо повтори Райън и посегна смело към горещото ястие. — Амин. Така. Какво точно учите? — поинтересува се, като гледаше тъй съсредоточено покрай Айри, ме ѝ беше нужно малко време, докато разбере, че всъщност говори на пея.
— Химия, биология и история на религиите. Айри подуха върху парче горещ банан. — Искам да стана зъболекар.
Райън се оживи.
История на религиите ли? А запознават ли ви с единствената истинска вяра?
Айри се размърда на стола си.
— Ъъъ… Ами по-скоро изучаваме трите големи религии Юдаизъм, християнство, ислям. И един месец учихме като лицизъм.
Райън направи гримаса.
— А други някакви интереси да са по ваш вкус?
Айри се замисли.
— Музика. Обичам музиката. Концерти, клубове, такива неща.
— Да, ъхъмммм. Самият аз също много се увличах по подобни неща някога. Докато не получих Благата вест. Големи скупчвания от младежи като тези, които се тълпят по концертите за поп музика, обикновено са благодатна почва за култа към дявола. Момиче с вашите физически… предимства, може да се окаже подмамено в похотливите ръце на някои сексуалист — заключи Райън и като се надигна от масата, си погледна часовника. — Сега, като се замисля, при определена светлина наистина приличате много на майка си. Имате подобни… скули.
Райън забърса бисерчетата пот, подредени в наниз върху челото му. Настана тишина, в която Хортенс стоеше неподвижно, стиснала нервно покривката, а Айри бе принудена физически да прекоси стаята за чаша вода, само и само да се махне от втренчения поглед на господин Топс.
Така. Вече минаха двайсет минути и нещо, гос'жо Б. Да донеса ли екипировката?
— О, да, господин Топс — засия Хортенс. Но в мига, в който Райън напусна стаята, сиянието се превърна в мръщене.
Защо ги е сега да приказваш таквиз работи, а? Искаш човекът да те вземе за дяволска езичница някаква ли? Не можеш ли да му кажеш, че събираш маррки или нещо такова? Хайде, трябва да измия чиниите — прриключвай!
Айри погледна купчината храна в чинията си и виновно се потупа по корема.
— Ха! Както и подозирах! Очите са по-гладни от корема! Дай тука.
Хортенс се надвеси над мивката и започна да тика парчета от банана в устата си.
— Значи, няма да му отговаряш на господин Топс, докато си тук. Ти имаш да учиш и той има да учи — сниши глас Хортенс. — Той сега се консултира с господата от Бруклин… уточняват окончателната дата; ник'ви грешки тоз път. Човек трябва само да види бедите по тоз свят, та да му светне, че не сме далеч от определения ден.
— Няма да има проблеми — каза Айри и се захвана с миенето на чиниите като жест на добра воля. — Той само ми изглежда малко… странен.
— Онез, дето ги Господ избира, винаги изглеждат странни в очите на неверниците. Хоррата не го разбират го'син Райън. А той за мене значи много. Никого не съм имала преди в живота си. Майка ти не ще да ти каже, че нали вече е много важна, ама на семейство Боудън дълго време им беше зле. Родила съм се по време на земетресение. За малко не умрях, още преди да съм се родила. После обаче ставам голяма жени и дъщеря ми избягва от мен. Не ми дава да си виждам единствената внучка. Всичките тез години само Господ си имах. Гос'ин Топс е първият човек, дето да ме забележи, да ме съжали и да се погрижи за мен. Голяма глупачка беше майка ти да го изтърве, о, да!