Айри направи последен опит:
— Моля? Това последното пък какво означава?
— Нищо бе, нищо, мили Боже… Какво съм се разприказвала таз зарран… Ето ви и вас, гос'ин Топс. Няма да закъсняваме, нали така?
Господин Топс, който тъкмо прекрачваше обратно в стаята, беше екипиран с кожени дрехи от главата до петите, с огромна каска на главата, с червено фарче, прикачено към левия глезен и бяло — към десния. Повдигна визьора.
— Не, навреме сме, по милосчта Божия. Къде ви е каската, гос'жо Б.?
— О, вече си я държа във фурната. Така стои топличка и сгрята за тез студени зарани. Айри Амбррозия, би ли ми я донесла, моля те.
И наистина, насред включената на ниска температура фурна стоеше каската на Хортенс. Айри я измъкна и внимателно я нагласи върху изкуствените карамфили на баба си.
— Карате мотор — отбеляза Айри, за да поддържа разговора.
Господин Топс сякаш се оправдаваше:
— "Веспа Джи Ес". Нищо особено. В един моменч възнамерявах да го махам. Олицетворяваше живот, който предпочитам да забравя, ако разбираче какво имам предвид. Моторът е сексуален магнит и — нека ме прости Господ — аз твърде злоупотребявах с него в това отношение. Бях решил да се отърва от него. Ала госпожа Б. Ме убеди, че при толкова много публични лекции ще имам нужда от средство за бързо придвижване. А и на госпожа Б. Не ѝ е до автобуси и влакове па тази възрашч, нали гос'жо Б.?
— Което е право, право е. Та той ми взе ей таз количка…
— Нарича се кош — докачливо я поправи Райън. — Кош за мотор. Комбинация "Минето", модел 1973 година.
— Да, да, тъй де, кош; удобен е като легло. С него си ходим навсякъде, аз и господин Топс.
Хортенс смъкна палтото си от закачалката на вратата и бръкна в джоба за две светлоотразителни ленти с велкро, които пристегна около всяка ръка.
Тъй, Айри, аз имам много рработа да свърша днес, така че ще си готвиш сама, защото не мога ти кажа кога ще се приберем. Ама не бери грижа. Все ще се върнем.
— Няма проблеми.
Хортенс процеди въздуха през зъбите си.
— Няма проблеми. Това значи името ѝ на местния ямайски език: Айри — няма проблеми. Що за име!
Господин Топс не отговори. Вече беше отвън на паважа и форсираше веспата.
— Първо трябваше да я пазя от ония Чалфън — запопържа Клара по телефона, а в гласа ѝ потрепери гняв, съчетан със страх. — А сега и от тебе!
На другия край на линията майка ѝ вадеше прането от пералнята и слушаше безмълвна, пъхнала безжичния телефон между ухото и умореното си рамо в изчакване на удобния момент.
— Хортенс, не искам да ѝ пълниш главата с разни глупости. Чуваш ли? Майка ти се върза, после ти се върза, но щафетата спря до мен и няма повече да се предава нататък. Ако Айри ми се върне вкъщи и ми изрецитира нещо от ония дрънканици, можеш да забравиш за Второто пришествие, защото ще си умряла преди да е дошло.
Тежки думи. Но колко крехък е атеизмът на Клара! Кат малките стъклени гълъби, които Хортенс държи в шкафа на всекидневната — с дъх можеш да ги прекатуриш! Като стана дума за дъх, Клара продължаваше да сдържа своя, докато минаваше покрай църква — както заклет вегетарианец би ускорил ход покрай месарница; тя избягваше да минава в събота през Килбърн от страх да не попадне на някой уличен проповедник, качен на обърната щайга за ябълки. Хортенс усещаше ужаса на Клара. И докато натъпкваше нова парти да бяло пране в пералнята и измерваше нужното количество течен препарат с окото на спестовница, рече делово и категорично:
— Ти за Айри Амброзия не се тревожи. Момичето е на добро място. Сама ще ти го каже.
Все едно вече се беше възнесла при небесните ангели, а не стоеше заровена под земята в квартал Ламбет заедно с Райън Топс.
Клара чу как дъщеря ѝ взима слушалката; първо лек пукот, след което глас, ясен като звънче:
— Виж, няма да се прибирам, разбра ли, така че не се опитвай. Ще се прибера, когато реша, просто не се тревожи за мен.
Действително, не би трябвало да има за какво да се тревожи, нито има за какво да се тревожи, освен може би, че навън по улиците дърво и камък се пука, чак кучешките лайна са замръзнали, по стъклата вече е започнал да се образува скреж, а Клара е живяла в тази къща през зимата. Тя знаекакво значи това. Светло и прекрасно в 6 сутринта, о, да, светло и прекрасно за около час. И колкото по-къси стават дните и по-дълги — нощите, толкова по-лесно човек може да вземе нечия сянка за надпис върху стената и шум от преминаващи стъпки — далечен тътен пред буря; или среднощния звън на часовника в нощта на 31 декември — за камбаната, огласяваща Края на света.