Но Клара нямаше защо да се бои. Атеизмът на Айри беше непоклатим. Изпълнена с чалфънистка убеденост, тя подходи към престоя си у Хортенс с развеселена дистанцираност. Домакинството на Боудън разпалваше любопитството ѝ. Пространство на ендшпили и бъдещи времена; на точки и заключителни сцени; място, където да се разчита, че ще има утре, е глезотия, а всички комунални услуги — от млекаря до електричеството — се плащат на дневни вноски, за да не се харчат пари за удобства и продукти, от които няма да има полза, ако Господ вземе, че въздаде святата си мъст още на следващия ден. Боудънизмът придаваше съвсем нов смисъл на израза "ден за ден". Това бе живеене във вечното сега, безконечно балансиране по ръба на бездната на пълното унищожение; някои хора трябва да приемат доста сериозна доза наркотици, за да изпитат усещане, съизмеримо с онова, което изпълваше съсредоточения около съществуването ден за ден живот на осемдесет и четири годишната Хортенс Боудън. Така значи, виждали сте джудже да си разпори корема пред очите ви и да си покаже вътрешностите; изключвали са ви телевизора без предупреждение; изживявали сте целия свят като единно Кришна съзнание, освободено от оковите на егото, зареяно из безкрайния космос на духа? Голям праз! Нищичко не струва в сравнение с пътешествието на свети Йоан, когато Христос му стоварва двайсет и двете глави на Откровението. Горкичкият апостол ще да е изживял голям шок (след ония ми ти локуми в Новия завет, то бива-бива захаросани слова и възвишени чувства, ама…) да установи, че в крайна сметка зад ъгъла го дебне Старозаветно възмездие. Аз порицавам и поправям всички, които обичам. Ще да е било отрезвяващо.
До Откровението в крайна сметка стигат всички луди. То е последната спирка на техния влак. А боудънизмът, сам по себе си смесица от Свидетели на Йехова плюс Откровение, че и още нещо отгоре, беше нещо толкова особено, че повече няма накъде. Ето: Хортенс Боудън тълкуваше Откровение 3:15–16 (Познавам твоите дела — ти не си нито студен, нито горещ. Бих искал да си или студен, или горещ. Ни понеже си хладък и не си нито горещ, нито студен, аз ще те изплюя от устата си) като дословно напътствие. За нея "хладкото" бе нещо само по себе си лошо. Гледаше винаги да има подръка микровълнова печка (едничкото ѝ отстъпление пред модерните технологии, след като дълго се колеба между това да угоди на Господ и да се предаде на американската програма за контрол на мисълта посредством високочестотни радиовълни), за да може да претопля всяко ядене до непоносими температури; държеше пълни кофи с лед, за да може всяка чаша вода да е "лед студена". Винаги обуваше по два чифта долни гащи с оглед на евентуалната вероятност да пострада при катастрофа. Когато Айри се поинтересува защо, баба ѝ смутено обясни, че като получи първите Божии сигнали (приближаваща мълния, гръмотевичен глас, Вагнеровия "Пръстен на нибелунга"), щяла да разкъса долния чифт и да остане само по горния, та Исус да я заварел свежа, невмирисана и готова за рая. Държеше кутия с черна боя в коридора, че като настъпи часът да може да наклепа съседите със знака на Сатаната и така да спести на Господ разправията по изтребването на лошите при отсяването на зърното от плявата. И още: в този дом не бе препоръчително използването на думи като "край", "свърших", "приключих" и всичките им производни — те отприщваха у Хортенс и Райън вродената им предразположеност към макабърни истории:
Айри: Свърших с прането.
Райън Топс (поклаща мрачно глава, поразен от истинността на тези слова): Както един ден всички ние ще свършим, мила Айри; затова бъди усърдна и се разкайвай.
Или:
Айри: Филмът беше толкова хубав. Краят беше страхотен!
Хортенс Боудън (просълзена): И тез, дето ожидат такъв край на света, горко ще ридаят, нежели Той ще докара след себе си ужас и у Бога потомството, дето видяха с очите си какво стана през 1914-а, сега ще гледат една трета от дърветата в пламъци, една трета от морето в кръв и една трета от…