Освен всичко друго, Хортенс изпитваше ужас от прогнозите за времето. Който и да ги съобщаваше, колкото и благ на външен вид да беше, сладкодумен и добре облечен, Хортенс го кълнеше непрестанно през всичките пет минути, докато човекът стоеше на екрана, след което напук правеше точно обратното на това, което я бяха посъветвали (тънко яке и без чадър при прогноза за дъжд, дълъг дъждобран с качулка при прогноза за слънце). На Айри ѝ бяха нужни няколко седмици, докато проумее, че в контекста на светския живот синоптиците са пълната противоположност на житейската мисия на Хортенс, а именно свръхкосмичен опит да се предугадят намеренията Господни с един вид всемогъща прогноза на библейското време. На този фон синоптиците бяха най-обикновени самозванци… Утре от изток се очаква да се разгори гигантска пещ и да погълне областта в плам, от който не жива светлина струи, а зрима тъмнина… но се боя, че в северните райони е по-добре да се облечете дебело срещу многослоен лед, и има голяма вероятност брегът да бъде шибан от неспирни бури, с фъртуни и градушки, чийто напад по твърдта не се разтапя…[50]. Майкъл Фиш[51] и другите като него само гадаеха като слепци, повярвали в бабините деветини на Центъра по метеорология; жалка гротеска ни фона на онази точна наука, есхатологията, на чието изучаване Хортенс бе посветила над петдесет години от живота си.
— Ново-вехто, гос'ин Топс?
(Този въпрос се задаваше почти неизменно на закуска; по момичешки, задъхано, като дете, което си чака подаръка от дядо Коледа.)
— Не, гос'жо Б. Още работим върху проучванията си. Редно е да позволите на мен и моите колеги да обмислим всичко прецизно и удовлетворително. В живота има такива, които са призвани да бъдат учители, и други, родени за ученици. Осем милиона Свидетели на Йехова очакват нашето решение, очакват деня на Страшния съд. Ала вие, гос'жо Боудън, е пожелателно да се научите да предоставяте тези въпроси в ръцете на онези люде, които имат пряка връзка, да, пряка връзка.
След няколко седмици прекъсване, в края на януари Айри отново тръгна на училище. Само че ѝ беше толкова далече; самото пътуване от Южен до Северен Лондон всяка сутрин си беше голямо полярно пътешествие, че и нещо повече: пътешествие, което не достигаше крайната си цел, а се озоваваше в умерените ширини — мъртвило на фона на кипящия водовъртеж в дома на Боудън. Но понеже си хладък и не си нито горещ, нито студен, аз ще те изплюя от устата си. Човек така свиква с крайностите, че накрая нищо друго не му е достатъчно.
Айри се виждаше редовно с Милат, но разговорите им бяха кратки. Сега той ходеше със зелена папийонка и беше постоянно зает. Тя продължаваше да подрежда папките на Маркъс два пъти в седмицата, но избягваше останалата част от семейството. От време на време се засичаше с Джош. Той също като нея старателно избягваше другите от семейство Чалфън. С родителите си Айри се виждаше в събота и неделя — хладно общуване и изкуствена вежливост на малки имена (Айри, били подала солта на Арчи? Клара, Арчи пита къде е ножицата), съчетано с усещането, че всеки е сам за себе си. Айри знаеше, че в квартала се шушука зад гърба ѝ — така, както в Северен Лондон се отнасяха към хората, заразени с тази отвратителна болест религията. Затова тя бързаше да се прибере на Линдакър Роуд № 28 в Ламбет, където се чувстваше спокойна в мрака — сякаш потъваше в зимен сън или попадаше в пашкул и с любопитство очакваше, както и всички наоколо, да види каква ли Айри ще се излюпи от пашкула. Нямаше нищо общо със затвор. Този дом за нея беше приключение. В бюфети и занемарени чекмеджета, между зацапани рамки се криеха тайни, кътани толкова отдавна — сякаш тайните вече не бяха на мода. Намери снимки на прабаба си Амброзия — красиво кльощаво създание с огромни бадемови очи, а също и една фотография на "Беличкия" Чарли Дърам, покачен върху купчина чакъл на фона на червеникавокафяво море. Откри и Библия с откъснат от една страница стих. Снимки от уличен автомат на Клара в ученическа униформа, налудно ухилена, разкрила целия ад на зъбите си. Айри редуваше "Дентална анатомия" на Джералд М. Кате с "Библия на благата вест" и прерови настървено малката еклектична библиотека на Хортенс; издухваше наслоения по кориците червен прах от ямайското училище и нерядко разрязваше с ножче за писма страниците на никога неотваряни книги. Февруарският списък с прочетени книги беше, както следва:
"Записки от един западно-индийски санаториум" от Джио.
Дж. X. Сътън Моксли, Лондон: Сампсън Лоу, Марстъл и Ко. 1886. (Съществуваше пряка зависимост между дължината на името на автора и ниското качество на писанието му.)