"Бордовият дневник на Том Крингъл" от Майкъл Скот, Единбург: 1875.
"В страната на захарната тръстика" от Идън Филпотс, Лондон: Макклюър и Ко., 1893.
"Доминиканската република: съвети и напътствия за бъдещи заселници" от негова светлост X. Хескет Бел, Лондон. А. и С. Блек, 1906.
Колкото повече четеше, толкова повече образът на прекрасния капитан Дърам възбуждаше естественото ѝ любопитство: красив и меланхоличен, разравяше тухлите, останали от срутената църква, изглеждаше толкова мъдър, въпреки младостта си, англичанин до мозъка на костите си, човек, които може да даде съвет на този или онзи за едно или друго. Навярно и на самата Айри. За всеки случай, тя го държеше под възглавницата си. Сутрин вече не ѝ се привиждаха италиански лозя, а тръстика, тръстика, тръстика; а в съседния двор само тютюн, нищо друго, освен тютюн, и тя се отдаваше на дръзки фантазии; ароматът на бананите я изпращаше някъде далеч назад, в някакво измислено място, където никога преди не беше попадала. Място, което Колумб нарекъл Свети Яго, но араваките безапелационно преименували на Ксеймайка и това име оцеляло по-дълго от тях. Залесено и с много вода. Не че Айри беше чувала преди за тези дребнички, благонравни хорица с издути тумбаци, паднали в жертва на собствения си добродушен нрав. Онова бяха друг вид ямайци, изпаднали извън радара на историята. Айри започна да си присвоява миналото — нейна версия на миналото — настоятелно, все едно си искаше обратно погрешно адресирано писмо. Ето откъде е дошла значи. Всичко това ѝ принадлежеше, полагаше ѝ се по рождение, като перлени обици или полица, изпратена по пощата. Мястото е отбелязано с X и Айри започна да слага X на всичко, което откриваше; събираше всякакви дреболии (удостоверения за раждане, географски карти, военни документи, вестникарски статии) и ги складираше под дивана, сякаш можеше някак чрез осмоза тяхното многообразие да се просмуче през тъканта, докато тя спи, и да се влее в нея.
И както цветните пъпки се пукат през пролетта, така и тя в своето отшелничество бе навестена. Първо от гласове. Идваха с пукот от допотопното радио на Хортенс. Джойс Чалфън в предаването "Въпроси към градинаря":
Водещ: Имаме още един въпрос от публиката, струва ми се. Госпожа Сали Уитакър от Борнмът има въпрос към гостите. Госпожо Уитакър?
Госпожа Уитакър: Благодаря, Брайън. Ами аз отскоро се занимавам с градинарство и за пръв път се сблъсквам със сланата, и само за два кратки месеца градината ми се превърна от цветна експлозия в пустош… Приятели ме посъветваха да отглеждам цветя с по-компактен растеж, което обаче ограничава избора ми до дребната алпийска иглика и маргаритките, а градината ми е доста голяма и така изглежда адски глупаво. Та ми се ще да си посадя нещо по-впечатляващо, горе-долу с височината на делфиниум, обаче вятърът съсипва растенията и хората надничат през оградите и си казват: "Олеле!" (съчувстващ смях от публиката в студиото). Та въпросът ми е как се поддържа градина в суровите зимни месеци?
Водещ: Благодаря, госпожо Уитакър. Да, това е често срещи и проблем… и не се решава лесно, дори да си натрупал опит. Лично аз никога не успявам да се справя особено добре. Но нека чуем мнението и на нашите гости в студиото. Джойс Чалфън, вашите съвети или предложения за суровите зимни месеци?
Джойс Чалфън: Ами първо да отбележа, че май имате досталюбопитни съседи. На ваше място бих ги посъветвала да си гледат в собствената паничка (смях в залата). Сега сериозно: бих казала, че модата да поддържаме цъфтящи цветя целогодишно е всъщност крайно нездравословна както за градината, така и за градинаря, и особено за почвата, държа да отбележа… Според мен зимата трябва да е време за отдих, за по-скромни цветове, за да може когато късната пролет най-сетне настъпи, съседите да получат истински шок! Бум! Ето ви я чудната експлозия от цветове! Мисля, че дълбоката зима е време за подхранване на почвата, за обръщане, за да ѝ се даде почивка и така добре да планираме бъдещето ѝ, че да изненадамелюбопитните съседи. За мен градинската почва е като женското тяло — устроено е на цикли, в едни периоди е плодовито, друг път не, и това си е съвсем естествено. Но пък ако въпреки всичко сте си наумили да отглеждате цветя през зимата, тогава изберете корсикански кукуряк, Helleborus corsicus, той вирее изумително добре в студена, варовикова почва, дори когато е съвсем…