Айри изключи Джойс. Отрази ѝ се чудесно — да изключи Джойс. Не, не беше съвсем лично. Просто изведнъж ѝ се стори досадна и безполезна, цялата тази битка да се изтръгне от трудно обработваемата английска почва. Защо му е изобщо на човек да се захваща, след като има места като онова другото? (Понеже за Айри Ямайка беше току-що създадена. Тя откри мястото, досущ като самия Колумб, и му вдъхна живот.) Онова място с многото гори и води. Където растенията никнат от почвата с необуздана сила, без никой да се рижи за тях, а един млад бял капитан може по най-естествен начин да срещне младо чернокожо момиче — и двамата чисти и неопетнени, без минало и без предначертано бъдеще; място, където нещата просто съществуваха. Без измислици, без митове, без лъжи, без оплетени мрежи — така Айри си представяше родината. Защото родина е една от онези вълшебни въображаеми думички — като еднорог и душа, и безкрайност, — които днес са навлезли и в езика. И магията на думата родина, нейното влияние върху Айри, беше, че ѝ звучи като начало. Началото на началата. Като първото утро в Райската градина и деня след Потопа. Празна страница.
Но всеки път, когато Айри се почувстваше близо до нея, до тази съвършена празнота на миналото, нещо от настоящето натискаше звънеца у Боудънови и нахълтваше. Среднопостната неделя я изненада с посещение от Джошуа, гневен на вратата, смъкнал поне десетина кила и много по-раздърпан от обикновено. Преди Айри да успее да изрази загриженост или смайване, той вече бе влетял в хола и бе тръшнал вратата зад гърба си.
— Писна ми! До гуша ми дойде, ебаси!
Вълната от силния трясък събори капитан Дърам, подпрян на рамката на прозореца, и Айри внимателно го изправи.
— И аз се радвам да те видя, пич. Дали да не поседнеш да се успокоиш? От какво ти дойде до гуша?
— От ония. Втриса ме от тях. Само дрънкат за права и свободи, а всяка седмица изплюскват по петдесет пилета! Лицемери!
В първия момент Айри не успя да схване връзката. Извади цигара и се подготви да изслуша дълга история. За нейна изненада Джошуа също запали и двамата отидоха да коленичат на широкия перваз на прозореца, за да издухват дима към улицата през решетката.
— Ти примерно знаеш ли как живеят бройлерите?
Айри не знаеше. Джошуа ѝ обясни. Натъпкани плътни един до друг през почти целия си нещастен пилешки животец, в пълен пилешки мрак, като пилешки сардини насред пилешките си лайна, хранени с най-долнокачествено пилешко зърно.
И това — според Джошуа — не било нищо в сравнение с живота на прасетата, кравите и овцете.
— Това е ебаси престъплението. Ама я пробвай да го кажеш на Маркъс. Пробвай да го накараш да зареже неделното плюскане на пържоли. Пълен невежа, ебаси. Забелязала ли си? Знае страшно много неща за едно нещо, обаче има цял един друг свят, който… О, да не забравя, ей ти една брошура.
На Айри и през ум не ѝ бе минавало, че ще доживее ден, в който Джошуа Чалфън ще ѝ връчи брошура. Но ето я сега в ръцете ѝ. Заглавието беше: Месото е убийство: факти и митове; публикация на организацията МАНЕЖ.
— Съкратено от Международна асоциация срещу насилието и експлоатацията на животни. Нещо като крайна фракция на "Грийнпийс" и подобни. Прочети я — не са някакви хипарливи откачалки, всички имат солидна научна и академична основа и споделят възгледите на анархизма. Мисля, че най-накрая открих своята ниша, да ти кажа. Адски готини типове. Хора на действието. Вторият в организацията е оксфордски възпитаник.
— Хм. Как е Милат?
Джошуа махна с ръка.
— Де да го знам. Откача. Съвсем не е в час. А Джойс само припка след него и му угажда на всичките глезотии. Не ме питай. Гади ми се от тях. Всичко се промени.
Джош прокара нервно пръсти през косата си, която тъкмо му бе стигнала до раменете, оформена на прическа, която и Уилсдън с умиление наричаха мулет[52]. — Толкова се промениха, че не ми се говори… Напоследък преживявам такива… мигове на просветление.
Айри кимна. Проявяваше разбиране към миговете на просветление. Седемнайсетата ѝ година бъкаше от такива. И промяната у Джошуа не я изненада. Първите четири месеца от седемнайсетата година се оказаха период на търсене и въртене в кръг; фенове на "Ролинг Стоунс" полудяват по "Бийтълс"; торите стават либералдемократи, после се връщат обратно; вманиачените колекционери на винилови плочи превъртат на тема компактдискове. Никога повече в рамките на човешкия живот не се случва такова драматично преобръщане на личността.