Маркъс по-скоро би оприличил науката и научната фантастика на кораби в нощта, които се разминават в мъглата, без да се забелязват един друг. да речем, роботът в един научнофантастичен роман — дори такъв, какъвто си го представя синът му Оскар — е изпреварил с хиляда години всичко, което би могла да сътвори роботиката или изкуственият интелект. Докато роботите във въображението на Оскар пееха, танцуваха и следваха собствените му чувства на радост и страх, горките учени в Масачузетския технологичен институт бавно и мъчително се опитваха да накарат машината да пресъздаде движенията на едничък човешки палец. От друга страна, най-елементарните биологични факти — структурата на животинската клетка например — са загадка за всички, с изключение на четиринайсетгодишните хлапаци и учените като Маркъс: първите ги рисуват в клас, а вторите им инжектират чужда ДНК. Между двете групи — поне според Маркъс — имаше огромен океан от идиоти, привърженици на теорията на конспирацията, религиозни фанатици, писатели с развинтена фантазия, защитници на правата на животните, студенти по политология и всякаква друга паплач от фундаменталисти, оспорващи със странни аргументи труда на живота му. През последните месеци — откакто неговата турбомишка привлече вниманието на обществеността, Маркъс бе принуден да повярва в съществуването на тези хора, да осъзнае, че тях наистина ги има и са огромна маса, и се оказа, че му е толкова трудно, колкото ако трябваше да приеме, че в задния му двор живеят феи.
— Говорят за прогрес — продължи момичето с пронизителен глас, явно превъзбудено. — Говорят за скокове и предели 15 медицината и дрън-дрън, но в крайна сметка, ако някои намери начин да отстранява "нежеланите" качества у хората, мислите ли, че правителствата няма да се възползват? Така де, какво означава "нежелано"? Има нещо фашистко в цялата работа… Книгата като цяло е добра, но на места се замисляш: накъде вървим? Милиони русокоси със сини очи? Бебета по поръчка? Тоест, ако си индиец като мен, има от какво да се притесняваш, нали? На всичкото отгоре вкарват ракови клетки в клетите създания. Кой си ти бе, че да се бъркаш в начина, по който е създадена мишката? На практика да създадеш животно с единствената цел то да умре… На Бог ли си играеш! Лично аз съм хиндуистка. Не съм кой знае колко религиозна, но вярвам в светостта на живота. А тези хора… те програмират мишката, режисират всеки неин ход — кога ще роди, кога ще умре. Неестествено е!
Маркъс кимна и се опита да прикрие изтощението си. Изтощи го словесният поток. Никъде в книгата дори не се повдигаше въпросът за човешката евгеника — той не беше специалист в тази област, а и не го интересуваше особено. Момичето обаче бе успяло да прочете книгата почти изцяло през призмата на по-прозаичните изследвания на рекомбинантната ДНК — генна терапия, протеини за разреждане на кръвни съсиреци, клониране на инсулин — и да развихри обичайните неофашистки вестникарски фантазии: безмозъчни човешки клонинги, генно модифициране на полови и расови характеристики, мутирали вируси и прочее. Единствено главата за мишката можеше да предизвика такава истерична реакция. Именно за тази мишка намекваше заглавието (отново идея на агента) и тъкмо тя привлече вниманието на медиите. Сега първоначалните смътни подозрения на Маркъс се потвърдиха окончателно — ако не беше мишката, книгата би заинтригувала малцина. Никой друг негов проект до момента не бе успял да развихри общественото въображение както тази мишка. Опитът да се предугади бъдещето ѝ разбуни духовете. Точно защото хората разсъждаваха така: не става дума за определяне бъдещето на рака, на репродуктивния цикъл или на стареенето. Става дума за бъдещето на мишката. Хората се вторачваха в мишката по начин, който не спираше да го удивлява. Сякаш бяха неспособни да възприемат животното като биологична проба за изследване на наследствеността, болестите и смъртността. Не успяваха да се абстрахират от мишата същност. "Таймс" публикува снимка от лабораторията на Маркъс с една от трансгенните му мишки, придружаваща статия относно борбата му за патент. И той, и вестникът получиха камари пропити с омраза писма от различни организации като Асоциацията на консерваторките. Дружеството на противниците на вивисекцията. Ислямска нация, енорийският пастор от Църквата на Света Агнес в Бъркшър, редакционната колегия на крайно левия седмичник "Ш-нюз". Нина Бегам му се обади да му каже че ще се прероди като хлебарка. От училище "Гленард Оук" с обичайния им безпогрешен нюх за посоката на медийния вятър оттеглиха поканата си Маркъс да гостува на учениците през Националната седмица на науката. Собственият му син Джошуа спря да му говори. Цялото това безумие го разтърси из основи. Страхът, който неволно бе разпалил. Не за друго, а защото обществеността бе три крачки пред него, също като робота на Оскар — вече бяха доиграли играта и си бяха направили изводите за резултата от експериментите му (макар самият той да не дръзваше да си го представи!): клонинги, зомбита, деца по поръчка, хомосексуални гени. Даваше си сметка, разбира се, че като всички хора на науката поема известен морален риск. Работиш предимно на тъмно, несигурен какви изненади ще ти поднесе бъдещето, какво петно ще ти лепнат върху името, какви трупове ще стоварят пред прага ти. Всеки, който работи в нова област и се е заел с пионерска дейност, може да се притеснява, че няма да изкара до края на века или че ще влезе в следващия с окървавени ръце. Но какво, да спрат работата им ли? Да запушат устата на Айнщайн? Да вържат ръцете на Хайзенберг? Как ще напредваме тогава?