— През този век има място за още един — убеждаваше го Маджид (истински майстор на ласкателствата). — Фройд, Айнщайн, Крик, Уотсън… Има празно място, Маркъс. Автобусът не е пълен. Дзън! Дзън! Имаме свободно място.
Как да устоиш на такова предложение! Как да се противиш! Маркъс и Маджид. Маджид и Маркъс. Всичко друго беше без значение. Двамата нямаха абсолютно никаква представа какъв душевен смут всяват у Айри, какви размествания, какви сеизмични вълни поражда приятелството им у околните. Маркъс се бе оттеглил — като граф Маунтбатън от Индия, като преситен тийнейджър от любовницата си. Бе зарязал задълженията си към всекиго и всичко — Чалфънови, Икбалови, Джоунсови — с изключение на Маджид и мишката. Останалите бяха фанатици. А Айри хапеше устни и мълчеше, защото Маджид беше добър, Маджид беше мил и се обличаше в бяло дори вкъщи. Като всички проявления на Второто пришествие обаче — като всички светци, спасители и духовни учители, — Маджид Икбал беше, както образно се изрази Нина, първокласен, стопроцентов, изпечен, абсолютен и неповторим трън в задника. Обичаен разговор:
— Объркан съм, Айри.
— Не сега, Маджид, говоря по телефона.
— Не искам да прахосвам ценното ти време, но е спешно. Объркан съм.
— Маджид, ще…
— Джойс много любезно ми подари тези дънки. Наричат ги "Ливайс".
— Вижте, ще ви се обадя след малко. Да… добре. Дочуване. Какво, Маджид? Разговорът беше важен. Какво има?
— Така значи… Имам красиви американски дънки "Ливайс", бели дънки. Сестрата на Джойс ходила на екскурзия в Чикаго и ги донесла оттам. Наричат го Града на ветровете, макар да не вярвам, че климатът му е особен, предвид близостта до Канада… А! Чикагските ми дънки. Трогателен подарък! Зарадвах им се много. После ме обърка етикетът от вътрешната страна на колана, според който джинсите "се свиват по мярка". Запитах се какво ли означава "свиват се по мярка"?
— Свиват се, докато ти станат по мярка, Маджид, предполагам.
— Джойс обаче съобразително е купила точен размер. Виж! 32/34.
— Добре, Маджид, не искам да гледам. Вярвам ти. Тогава не ги свивай.
— Така заключих и аз отначало. Но явно няма специална процедура за свиване. Изпереш ли ги, свиват се.
— Изумително.
— А все някога ще се наложи да ги изпера, нали разбираш?
Давай по същество, Маджид.
Интересува ме дали се свиват в предварително изчислени раници и колко? Ако предварителните изчисления са неточни, ще се изправят срещу доста потребителски искове, нали? Безсмислено е джинсите да се свиват по мярка, ако не се свиват по моята мярка. Има и друга вероятност, както предположи Джак — да се свиват според контурите на цялото. Как е възможно обаче?
— Защо не седнеш в проклетата вана с проклетите джинси, да видиш какво ще стане?