Думите ѝ обаче не смущаваха Маджид. Той обръщаше другата буза. Понякога по сто пъти дневно — като надрусана марионетка. Усмихваше се — нито обиден, нито ядосан — и накланяше всеопрощаващо глава (под същия ъгъл я свеждаше баща му, когато клиентите поръчват скариди с къри). Маджид проявяваше безпределно разбиране. И затова бе не вероятен трън в задника.
— Ммм… Не исках… О, мамка му. Извинявай… Не знам… Ти просто си толкова… Чу ли се с Милат?
— Брат ми ме отбягва. — Изражението на Маджид не се промени — продължаваше да изразява универсално умиротворение и опрощение. — Белязал ме е като Каин, защото не вярвам в Бог. Поне не в неговия Бог и в другите, които имат имена. Затова отказва да се срещнем, дори да говорим по телефона.
— О, вероятно ще размисли. Винаги е бил упорито копеле.
— Разбира се, да, ти си влюбена в него — продължи Маджид, без да ѝ даде шанс да възрази. — Познаваш навиците, поведението му. Ще разбереш тогава колко яростно приема моята вяра. Вярата ми в Живота. Аз виждам неговия Бог в милионния знак на пи, в доводите на Федър — в съвършения парадокс. Това обаче не удовлетворява Милат.
Айри го погледна право в лицето. Имаше нещо там, което не успяваше да определи вече четири месеца, защото младостта, красотата, чистите му дрехи и личната хигиена го замъгляваха. Сега го видя ясно. Имаше го и у него — същото като у Лудата Мери, у индианеца с бялото лице и сините устни, у мъжа, влачещ перуката си на канап. Същото като у хората, кръстосващи улиците на Уилсдън без никакво намерение да купуват бира "Блек Лейбъл", да крадат стереоуредби, да просят или да пикаят в безистените. Хората със съвсем различна мисия. Пророците. Същото бе изписано и по лицето на Маджид. Желание да ти говори, твори, говори.
— Милат настоява да капитулирам.
— Типично.
— Иска да се присъединя към Крепко единство…
— Да, КЕВИН, знам. Значи си говорил с него.
— Не е необходимо да говоря с него, за да разбера какво мисли. Близнаци сме. Не искам да го виждам. Не е необходимо. Разбираш ли природата на близнаците? Разбираш ли значението на думата раздвояване? Или по-скоро двойственият смисъл, който…
— Маджид, не се обиждай, но ме чака работа.
Маджид се приведе леко.
— Естествено. Извини ме, отивам да подложа чикагските дънки на експеримента, който ти ми предложи.
Айри стисна зъби, взе телефона и набра номера на човека, когото прекъсна преди малко. Беше журналист (напоследък журналистите не ги оставяха на мира), трябваше да му прочете нещо. След изпитите изкара блиц курс по връзки с медиите и опитът я научи, че няма смисъл да общува с тях поотделно. Да дава оригинална информация на всеки — "Фай неншъл Таймс", после на "Мирър", а след това и на "Дейли Мейл" — бе невъзможно. Това си беше тяхна работа, не нейна да изберат през каква призма да разкажат историята, да напишат собствената си книга в необятната медийна библия Всеки посвоему. Репортерите са размирници, фанатици, обсебени от желание да защитават територията си, предъвкват едно и също ден след ден. Така е откакто свят светука. Кой би предположил, че Лука и Йоан ще опишат от толкова различна перспектива събитието на века — смъртта на Исус? Ясно е доколко е основателно да им се доверяваме. Работата на Айри бе да предава буквално информацията, написана от Маркъс и Маджид на лист, забит на стената.
— Добре. Диктофонът е включен — каза журналистът.
И Айри се препъна в първото препятствие по трасето на връзките с обществеността — да вярваш в това, което продаваш. Не че ѝ липсваше морална вяра. Въпросът бе по-фундаментален. Не вярваше във физическия факт. Не вярваше, че съществува. "Турбомишка©" се бе превърнала в огромни зрелищна, карикатурна идея (във всяка статия журналист те си блъскаха главата редно ли е да получи патент, а жълтите вестници я възпяваха като най-великото достижение пи века). Човек би помислил, че проклетата мишка ще застане на два крака и ще проговори. Айри си пое дълбоко дъх. Бе повтаряла думите неведнъж и досега ѝ звучаха фантастично, абсурдно — художествена измислица, литнала на крилете ни фантазията, с повечко Съри Т. Банкс между редовете.
Прессъобщение: 15 октомври 1992 г.
Заглавие: Представяне на "Турбомишка©" пред обществеността
Професор Маркъс Чалфън, писател, изтъкнат учен и водеща фигура в екипа генни инеженери от колежа "Сейнт Джуд", възнамерява да представи най-новия си проект пред широката общественост; да популяризира трансгенетиката, да повиши интереса към работата си и да стимулира инвестициите в нея. Проектът ще демонстрира колко се е усъвършенствало генното моделиране и ще разбули този често хулен дял от изследователската работа в сферата на биологията. Освен изложение, ще има аудитория за лекции, мултимедийна зала и интерактивни игри за децата. Сред спонсорите на събитието са правителствената Комисия за научна дейност през новото хилядолетие, бизнесът и браншови организации.