"Турбомишка©" на две седмици ще бъде изложена в института "Пере" в Лондон на 31 декември 1992 година. Ще бъде на разположение на обществеността за разглеждане до 31 декември 1999 година. Мишката е с нормални гени, но към генома ѝ са добавени специално подбрана група нови гени. В оплодената яйцеклетка е инжектиран ДНК-клонинг на тези гени, за да се свържат с хромозомната ДНК на зиготата, която впоследствие се наследява от клетките на ембриона. Преди инжектирането им в зародишната линия, гените са програмирани така, че да "се задействат" и да се проявяват в предварително подбран момент и само в определени тъкани на мишката. Мишката ще се използва за проучване на стареенето на клетките, разпространението на рака в клетките и други сфери, предвидени като изненада!
— Леле! Това пък какво е? — засмя се журналистът.
— Не знам — отговори Айри. Изненада, предполагам.
И продължи:
Мишката ще живее седем години като експонат — приблизително два пъти повече от нормалната продължителност на живота на мишките. Развитието ѝ следователно е забавено с 2:1 години. В края на първата година онкогенът sv40 large-T, чийто носител е мишката, ще се прояви в карциноми на панкреаса, които ще продължат да се развиват със забавено темпо до края на живота ѝ. В края на втората години онкогенът H-ras в кожните клетки на мишката ще започне да се проявява в множество доброкачествени папиломи, които след три месеца ще се наблюдават с невъоръжено око. Четири години след началото на експеримента мишката ще спре да произвежда мелатонин чрез забавено програмирано изчерпване на ензима тирозиназа. В резултат мишката ще изгуби пигментацията си и ще стане албинос — бяла мишка. При отсъствие на външни и неочаквани фактори, мишката ще живее до 31 декември 1999 година и ще умре до месец след тази дата. Експериментът с "Турбомишка©" предоставя на широката общественост уникална възможност да наблюдава живота и смъртта "отблизо" — да стане свидетел на технология, която вероятно забавя развитието на болестите, контролира процеса на стареене и елиминира генетичните дефекти. "Турбомишката©" е многообещаваща стъпка към нова фаза в човешката история, където няма да сме жертви на случайността, а повелители на съдбата си.
— Мамка му — не се стърпя журналистът. — Тръпки ме побиват!
— Предполагам отвърна разсеяно Айри (предстояха ѝ още десет обаждания). — да ти изпратя снимки?
— Да. Ще ми спестиш тършуването из архива. Лека!
Щом Айри остави телефона, в стаята влетя Джойс — същинска хипарска комета, феерия от черно кадифе с ресни, кафтан и копринени шалове.
— Не заемай линията! Казах ти! Телефонът не бива да дава заето! Милат сигурно се опитва да се обади.
Преди четири дни Милат бе пропуснал часа си при психиатъра, уговорен от Джойс. Оттогава никой не го беше виждал. Всички знаеха, че е с КЕВИН, всички знаеха и че не възнамерява да се обади на Джойс. Всички, с изключение на Джойс.
— Жизненоважно е да говоря с него, ако позвъни! Близо сме до пробив! Марджъри е почти сигурна, че той страда от синдром на хиперактивност и дефицит на вниманието.
— А ти как разбра? Марджъри не е ли лекар? Къде, по дяволите, се дяна лекарската тайна?
— О, Айри, не изглупявай. Тя ми е приятелка. Просто ме държи в течение.
— Коза ностра на средната класа, а?
— Я стига! Не преувеличавай. Ставаш все по-истерична. Чуй ме: моля те, недей да заемаш линията.
— Чух. Вече го каза.
— Защото ако Марджъри е права и той страда от хиперактивност и дефицит на вниманието, му е необходим лекар и метилфенидат. Състоянието е изключително сериозно.
— Джойс, той не страда от никакъв синдром, просто е мюсюлманин. Един милиард са. Невъзможно е всички да са хиперактивни.
Джойс си пое рязко дъх.
— Много си жестока. Точно такъв тип коментари са най-безполезни.
Примъкна се до дъската за хляб, отряза си с просълзени очи голямо парче сирене и каза:
— Слушай. Най-важното е да ги убедя да се срещнат. Време е.
— Защо да е време? — усъмни се Айри.
Джойс лапна сиренето.
— Време е, защото се нуждаят един от друг.
— Щом не искат, значи не искат.
Понякога хората не знаят какво искат. Не знаят какво им е необходимо. Двамата се нуждаят един от друг… — Джойс се позамисли. Не я биваше с метафорите. В градината никога не садиш нещо на мястото на друго. Нуждаят се един от друг като Лаурел и Харди, като Крик и Уотсън…