— Като Западен и Източен Пакистан.
— Не е смешно, Айри.
— Не се смея, Джойс.
Джойс отряза още едно парче сирене, отчупи два залък» хляб и пъхна сиренето между тях.
— И двете момчета имат сериозни емоционални проблеми и отказът на Милат да се срещне с Маджид не ги разрешава. Милат е объркан. Разделят ги религиите им, културитеим. Представяш ли си каква травма преживява?
В този момент на Айри ѝ се прииска да бе позволила на Маджид да ѝ говори, говори, говори. Поне щеше да научи нещо и да използва информацията срещу Джойс. Защото думите на пророците те въоръжават. Природата на близнаците. Милионният знак на пи (имат ли начало безкрайните числа?). И най-вече двойственият смисъл на думата "раздвояване". Знае ли той кое е по-лошо, по-болезнено — събирането или разделянето?
— Джойс, защо поне веднъж не се разтревожиш за собственото си семейство? За разнообразие. Какво ще кажеш за Джош? Кога си го виждала за последно?
Джойс присви устни.
— Джош е в Гластънбъри.
— Именно. Гластънбъри се проточи два месеца, Джойс.
— Пътува. Каза, че иска да попътува.
— И с кого е? Не знаеш, нали? Защо не се потревожиш за това, вместо да си пъхаш носа в чуждите работи?
Джойс дори не трепна. Тийнейджърските атаки вече ѝ бяха до болка познати; напоследък я нападаха децата ѝ и кой ли още не, та бе обръгнала на нападки. Свикна просто да отстранява и изхвърля.
— Както отлично знаеш, не се безпокоя за Джош — усмихна се широко Джойс и заговори с тон "чалфънски наръчник за родители", — понеже той просто се опитва да привлече внимание. Като теб в момента. Съвсем естествено е добре образованите деца от средната класа да се бунтуват на тази възраст. — (За разлика от мнозина свои съвременници, Джойс не се срамуваше да използва термина "средна класа". В чалфънския речник средната класа се явяваше наследник на просветителите, създател на благоденствието, интелектуален елит и извор на всяка култура. Трудно е да се гадае как си я бяха втълпили тази идея.) — Скоро обаче се връщат в правия път. Вярвам в Джошуа. Той просто се бунтува срещу баща си. Ще му мине. Маджид обаче действително има проблеми. Проучих въпроса, Айри. Има много признаци. Чета ги като на длан.
— Е, възможно е да ги разчиташ грешно — изстреля в отговор Айри, защото усещаше, че се задава битка. — Маджид е добре. Току-що говорих с него. Той е дзен учител. През целия си живот не съм срещала по-невъзмутим пън. Работи с Маркъс, защото му харесва, и е щастлив. Какво ще кажеш този път да следваме политика на ненамеса? Маджид е добре.
— Айри, скъпа… — Джойс избута Айри на съседния стол и зае позиция до телефона. — Никога няма да разбереш, че хората са склонни на крайности. Би било чудесно всички да са като баща ти — да не губят самообладание дори таванът да се срути над главите им. Мнозина обаче не го умеят. Маджид и Милат демонстрират екстремно поведение. Колкото и да остроумничим с изрази като "политика на ненамеса", факт е, че Милат се забърква в ужасни неприятности с онези фундаменталисти. Ужасни неприятности. Сън не ме хваща, като се замисля. По новините непрекъснато говорят за такива групировки… И Маджид е под невероятно нервно напрежение. Сърце не ми дава да наблюдавам безразлично как се съсипват заради родителите си. Да, казвам го, защото е вярно — родителите им не ги е грижа. Винаги съм поставяла на първо място доброто на момчетата. Знаеш го отлично. Те се нуждаят от помощ. Току-що минах край банята и знаеш ли какво видях? Маджид седи във ваната по джинси. Да! — кимна Джойс, без да ѝ мигне окото. — Разпознавам травмираните деца от пръв поглед.
17 Кризисни преговори и единайсетчасова тактика
— Госпожо Икбал? Джойс Чалфън е. Госпожо Икбал? Виждам ви ясно. Джойс е. Трябва да поговорим. Ще… хм… може ли да отворите вратата?
Да, би могла. Теоретично би могла. Ала в тази екстремна обстановка — с воюващи синове и разединени фракции — на Алсана ѝ бе необходима лична тактика. Първо мълча, после обяви словесна стачка, след това започна да яде (обратното на гладна стачка — ставаш по-обемист, за да сплашиш врага) и накрая премина към седящ протест.
— Госпожо Икбал, отделете ми само пет минути. Маджид наистина е разстроен. Тревожи се за Милат. Аз също. Само пет минути, госпожо Икбал, моля ви.
Алсана не стана. Продължи да поръбва, втренчена в черния конец, провиращ се през иглените уши и изкуствената материя. Натискаше яростно педала на "Сингера", сякаш пришпорваше кон, препуснал към залеза.